Трима души, останали парализирани заради гръбначни травми, са си върнали способността да ходят чрез лечение, което включва електрически стимули.
Това разказват испанските издания "Ел паис" и "Ла вангуардия", след като новината бе съобщена от болницата към Университета в Лозана, Швейцария. Те цитират и испански изследователи и лекари, които са част от екипа зад проекта.
Пробивът идва само месец след като два екипа от Съединените щати докладваха резултати, подобни на тези при други трима души, в съчетание на електрически стимули и рехабилитация.
Лекарите в Лозана разказват, че и при сегашните трима пациенти - швейцарците Давид Мзее и Себастиан Тоблер и холандеца Герт-ЯН Оскам - рехабилитацията била интензивна, но успехите дошли много по-бързо от очакваното - между 5 и 8 месеца. При тримата пациенти на възраст между 20 и 40 години травмите, довели до увреждането, са настъпили преди 5 до 8 години.
"За пръв път имаме стратегия за лечение на гръбначни травми, което може да се стандартизира и приложи в други центрове, а това отваря пътя за лечение на голям брой хора", казва Жоан Видал от института "Гутман" в Бадалона.
Само в 55% от случаите
Техниката включва използване на 16 електрода, имплантирани в района на лумбалните прешлени, за да се стимулира гръбначният мозък под мястото на увреждането. Според "Ел паис" учените са открили точния начин, по който електрическото стимулиране може да работи, за да бъде активиран всеки мускул на краката. "Целта ни е да разработим лечение, което да е достъпно за всички", казва в съобщение Грегоар Куртен, директор на изследването. Той обаче предупреждава: "Фантастично е да ходиш в лабораторията, но не е достатъчно. Трябва още много да се направи."
Щом бъдат имплантирани електродите, пациентите научават по време на рехабилитация как да си върнат контрола върху свиването на всеки мускул на краката. За да бъде възможен този контрол, е необходимо заповедта от мозъка да стигне до краката. Последното е възможно чрез повторно активиране на изключени досега невронни връзки.
Затова лечението може да се осъществи само когато прекъсването на нервите на гръбначния мозък не е пълно - т.е. при 55% от случаите.
И след изключване на апарата
За резултатите, представени и в сп. Nature, са били нужни едва пет дни електрически стимули, за да се научат участниците как да свиват мускулите си - с помощта на проходилки или други устройства, но и придвижвайки краката си, продължават испанските издания.
След това двама от тях успели дори да ходят на открито, третият - само в лабораторията. Те са се научили отново да го правят върху пътека за бягане, нагаждайки се към промени в скоростта. Според учените придвижването им е било успешно дори след като електрическият стимулатор е изключен, а това означава, че са възстановени връзки между мозъка и крайниците.
"Към момента тримата могат да вървят повече от един час или над километър без прекъсване - резултати без прецедент при хора с фрактури на гръбначния мозък", пише "Ла вангуардия". Следващата стъпка е да се прецени какъв тип стимулация е най-подходящ за всяко отделно увреждане, за което ще трябват опити със стотици пациенти.
Пробив за няколко години
Само преди 4 години, когато бе първият опит с тази технология, тя бе изпробвана върху мишки.
При постиженията на американски екипи в Рочестър и университета на Луивил миналия месец един от двама пациенти, върнали си способността да ходят, измина 104 метра. Това обаче също показва пробива в областта за последните няколко години. За сравнение - преди три години, когато за пръв път в историята парализиран човек с прекъснат гръбначен стълб проходи, той измина 3.5 метра.
Разликата между случаите в Испания и САЩ е, че при пациентите зад океана и в трите случая ставаше дума за напълно прекъснат гръбначен мозък. Затова те не биха могли да си върнат контрола, когато електрическият стимулатор е изключен.