На днешната дата преди 20 години започва разрушаването на мавзолея на комунистическия вожд Георги Димитров в центъра на София. Операцията е по нареждане на тогавашния строителен министър в правителството на СДС Евгений Бакърджиев.

Първата експлозия, наблюдавана от кмета Стефан Софиянски и премиера Иван Костов, не успява да унищожи масивната сграда и тя само леко се накланя настрани. Налагат се поредица от взривявания до 27 август, за да бъде съборен бетонният куб, в който имаше помещение за съхраняване мумията на Димитров.

Една от сградите, предизвикала спорове десетилетия наред, е завършена на 10 юли 1949 г. - седмица след като Димитров умира в правителствен санаториум край Москва. Правителството в София решава да последва нетипичната за българската история и култура азиатска традиция в СССР, където на централния площад на огромната държава и до днес се издига мавзолей с балсамираното тяло на Владимир Ленин. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. за няколко години до него е поставена и неговата мумия.

Тоталитарната власт превръща в България мавзолея в център на култа към личността на Димитров като "вожд и учител на българския народ". Той е включен и в държавния протокол, като на важни празници българските институции полагат венци до входа или пред двете стени, достроени до мавзолея. Същото важи и за гостуващи чуждестранни делегации.

В момента на взривяването мавзолеят е празен от 9 години. На 18 юли 1990 г. по молба на осиновения му син Бойко Димитров мумията на Димитров е изнесена, кремирана и останките са положени в протестантската част на Централните софийски гробища, където през 1946 г. той препогребва майка си.