След пет поправки на конституцията, отново на дневен ред е конституционна реформа и пак в частта за съдебната власт, конкретно за прокуратурата. В последните дни се поставя и въпросът дали да се премахне изобщо длъжността главен прокурор.

Какво са имали предвид създателите на конституцията през 1991 г., когато са обсъждали и формулирали структурата и функциите на съдебната власт - по тази тема Нов български университет в партньорство със Съюза на съдиите в България по проект, финансиран от фондация Фулбрайт - България, проведе 11 документални интервюта с депутати и експерти, участвали в изготвянето на основния закон от 1991 г.

От интервютата е видно, че първоначалната идея за устройство на прокуратурата е следвала модела от Търновската конституция, в която прокурорите са при съдилищата заради основната им функция да поддържат обвинението пред съда. До второто четене идеята претърпява не само промяна и прокуратурата се конструира като самостоятелна институция, но се закрепва конституционно и фигурата на главния прокурор с посочени функции, за които днес се търси ново решение.

Днес ви предлагаме разказа на проф. Пенчо Пенев - бивш съдия, министър на правосъдието и народен представител в VII Велико нaродно събрание в периода 1990-1991 г. Той е конституционен съдия в периода 1991-1997 г. След това работи като адвокат до 2004 г. Директор е на Националния институт на правосъдието два мандата от 2004 до 2011 г. Дълги години преподава конституционно право. В периода 2017-2020 г. е член на правния съвет към президента.

Той разказва как е изработена и приета глава "Съдебна власт". "Идеята беше главният прокурор да е към Върховния касационен съд - тоест да няма самостоятелен апарат. Чрез този апарат, който навремето се наричаше Главна прокуратура (каквато не се споменава никъде в конституцията) и беше много мощен и който съществува и сега, може да се деформира иначе правилната идея за йерархична подчиненост на прокуратурата", казва проф. Пенев.