Какви са образите на прехода в новата българска драма след 1989 г.? Отговори на този въпрос представя проф. Камелия Николова в лекцията "Образи на прехода в новата българска драма", част от поредицата "Култура на прехода", която "Дневник" следи.

След като доц. Михал Груев очерта динамичните историко-политически рамки на прехода, доц. Орлин Спасов направи направи обзор на медиите в този период, а доц. Ани Бурова описа литературните тенденции след 1989 г., вниманието се насочва към драматургията и театъра.

В лекцията е разгледано новото драматургично писане в България след политическата промяна през 1989 г. и са откроени приликите и различията в посттравматичното развитие на театъра и драмата в следващите две десетилетия. Ако за театъра, особено през 90-те години на ХХ в., това е време на бурно оживление и цялостна интензивна трансформация, то драмата преживява дълбока екзистенциална криза, преди да намери своето място в новото театрално пространство. Фокусът е върху основните интерпретации и образи на прехода в различните етапи от развитието на новата българска драма.