Учени в Южна Корея съобщиха, че са разработили рояци от малки кубични и дистанционно управлявани роботи, които работят заедно като мравки, за да изпълнят наглед непостижими задачи, включително преминаване над, повдигане и пренасяне на обекти, многократно по-големи от техния размер.
Видеото е част от публикация от катедрата по органично и наноинженерство в университета "Ханянг" в Сеул от 18 декември в списанието Cell Press Device. В нея се описва, че микророботите с размер 600 микрометра не са автономни и работят под въздействието на въртящо се магнитно поле. Те могат да бъдат използвани за трудни задачи в среда, с която отделните роботи биха се затруднили да се справят - например минимално инвазивно лечение на запушени артерии и прецизно насочване на организми.
Екипът тествал колко добре рояците микророботи в различни конфигурации на сглобяване изпълняват конкретни задачи. Резултатът е, че:
- рояци от вертикално подредени роботи могат да изкачат препятствие, пет пъти по-високо от дължината на тялото на един микроробот, както и да се подхвърлят един по един върху препятствие
- голям рояк от 1000 микроробота с висока плътност формира сал, който се носи по вода и се увива около хапче, което тежи 2000 пъти повече от всеки отделен робот, и пренася лекарството през течност, без да поема от нея.
- на сушата рояк роботи е пренесъл товар, 350 пъти по-тежък от всеки "индивид"
- друг рояк микророботи успял да отпуши тръбички, имитиращи запушени кръвоносни съдове
- чрез въртене и т.нар. орбитално теглене екипът разработил система, чрез която рояците роботи могат да насочват движенията на малки организми.
Микророботите са кубични, за да има по-голяма площ за контакт в сравнение със сферичната. Всеки се състои от епоксидно тяло, вградени частици от феромагнитна сплав неодим-желязо-бор (NdFeB), което му позволява да реагира на магнитни полета и да взаимодейства с други микророботи. Магнитното поле е генерирано от въртене на два свързани магнита, като за всяка задача се променя ъгълът, под който роботите биват намагнетизирани.
Учените стават все по-заинтересовани от това как да прилагат за рояци наученото от съвместната работа на мравките, при което дори някои членове на групата да не постигнат целта, останалите продължават да изпълняват програмираните движения, докато достатъчно от тях в крайна сметка успеят.