Селото на моите мечти

Селото на моите мечти

Село Долни Вадин от птичи поглед
Дневник
Село Долни Вадин от птичи поглед
Пътят прилича на марсиански пейзаж. Колата се тресе. Наближаваме село Долни Вадин със скорост около 20 км/ч. Шосето тук не е ремонтирано от близо 40 години и почти липсва непострадал от него автомобил. След десетилетия транспортни мъки местната общност решава – няма да чака някой да оправи платната, ще ги ремонтира сама. Създава се инициативен комитет, който да събира средства от доброволци – за един месец кампанията #напътясме натрупва 5700 лв., с които са запълнени 4 километра. Междувременно от Агенция "Пътна инфраструктура" се активизират и набързо отпускат средства за основен ремонт на пътя, продължаващ и до днес.
За това, че може да си помогне сама, местната общност е възпитана от една жена, която не спира да се бори години наред, посветена на каузата си – нейното родно село да живее добре и да оцелее.
Спасители до реката
Долни Вадин, област Враца, е селце с население около 160 души, разположено на брега на река Дунав. Спокойно и китно, то е от замиращите места в България. Осемдесет процента от живеещите тук са в пенсионна възраст. Млади хора почти няма – повечето от тях са в чужбина, други - в големите градове. Но Анелия Спасова не спира да вярва, че селото може да се спаси от изчезване, като привлече интереса към него с различни инициативи.
Анелия е на 46 години, родена е тук и не е живяла никъде другаде освен в Долни Вадин. Решението да го направи е напълно съзнателно – животът на село е съвсем различен от този в града, в добрия смисъл на думата. (Тя беше вторият герой в новия сезон на "Дай мигач" - "Смели момичета" - вижте и видеото)
Анелия Спасова
Дневник
Анелия Спасова
От години е секретар на местното читалище "Съзнание-1927", където с дух и физическа сила на 20-годишен ентусиаст не спира да измисля проекти и да се (само)вдъхновява. "Всички читалищни работници в малките населени места няма как да оцелеят, ако не са мултифункционални устройства – т.е. трябва да умееш както да пишеш проекти, както да бъдеш хореограф, така успешно да редиш паркет, боядисваш и всичко, което се сетите...". Обучава се непрекъснато, посещава курсове, следи "новите неща". Така заедно с колежката си успяват да обучат много от възрастните хора на компютърна грамотност, да помагат на местните да се свържат с роднините си по скайп, да ги мотивират да четат, да се развиват и да учат през целия си живот.
Тук всеки ден се следи за проекти и се иницират много доброволчески кампании с екологична насоченост, продават се сувенири. Опитват се да отговорят наистина на потребностите на местните хора. "Ако я няма общността, ние няма как да реализираме нищо – хората тук са включват като доброволци, с дарителство, кой с каквото може, така участва."
Един от реализираните проекти се вижда още при наближаването на Долни Вадин – кът за отдих, кацнал над река Дунав, с две пейки и маса, до които стърчи "къщичка за книги". Тук всеки може да седне и почете от оставените томчета и списания, да ги вземе за кратко за вкъщи, а после да ги върне и при желание да остави нови.
Последното нещо, което правят в читалището, е провокирано от липсата на аптека и спешна помощ в селото. Общността иницира създаването на спешна аптечка, като закупува неща от първа необходимост, медикаменти без рецепта, за да се ползва от всички хора при нужда.
Село в три сезона
Долни Вадин става популярно с проекта "Село назаем". Основната му идея е в селото да се настанят доброволци, които да поживеят в него за десет дни, да разберат как е – добре ли е, зле ли е, кое им харесва и кое – не, как се живее без покритие от мобилна мрежа. Може би година преди да се престрашат да го стартират, Анелия и колегите й разпитват местните хора дали са склонни да дадат къщите си на непознати, както и много колеги и хора от града какво би било интересно за един градски човек.
В първия сезон доброволците работят предимно в семействата, а във втория – в полза на местната общност – например изграждат сцена на селото. Третият сезон тази година е под наслов "Училище по живот" и в него местните се запознават с различни специалисти. Срещите с тях вече текат – те дават съвети по теми като пенсиониране, данъци, сигурност, растителна защита и биоземеделие. Експертите имат и препоръки как селото да се запази и развива. Ще има и среща с психолог - "нещо много модерно в момента, едва ли друг път хора от малко село биха могли да се срещнат с такъв".
Местна почва
"Тук всеки ден е различен и минава в работа, обяснява Анелия. Хората се грижат за градините си според сезона, отглеждат много зеленчуци, любители цветари са, гледат лозя, в читалището ги занимават с много неща..."
Според нея всички са "много мили, много гостоприемни, спокойни, но също и много бойни – отстояват това, което искат, и се борят за него." Най-яркият пример е свързан със земетресението от 1977 г., разрушило почти всички къщи – премеждие, през което са минали задружно – единия ден са строели къщата на единия комшия, после на другия, цялото село са възобновили за шест месеца. "След земетресението властите са предложили на хората да изнесат селото горе на пътя. Не е имало човек, който да е бил съгласен – всички до един са казали – да останем до реката. И това е нещото, което може би ги държи – реката."
Накрая Анелия ни изпраща: "Мечтая си да е едно малко, кокетно селце, с възможност за алтернативен селски туризъм и селото да може да даде всичко, което има – традиции, риба, спокойствие, тишина и пълна почивка на нашите гости." Възможно е.
За риба по Дунав
Дневник
За риба по Дунав
И трети сезон на "Дай мигач" е с подкрепата на Volkswagen.