Те са магнетични, говорят с меден глас и бързо печелят приятелството ви (когато им трябва). Но внимавайте с тях. Защото знаят много, но искат повече, и то от вас. Те са борсовите играчи, търгуващи с вътрешна информация.

Макар и да няма точно определен прототип, героят на Гордън Геко от "Уолстрийт" е изграден и върху няколко инвеститори от този тип по онова време (80-те година на миналия век) - Айвън Боски, Майкъл Милкън. В средата и края на 80-те години те получават присъди от по няколко години затвор и рекордни парични глоби. От Боски е фразата за алчността, която е "добро нещо".

В първаночалните сцени  някои от думите на Геко - към мениджърите, "които имат толкова малко акции, а са толкова на брой в управлението на компанията", пък са от Карл Икан. Икан е инвеститор активист, които притежава малки дялове в доста големи компании като Yahoo например, но с натиск, заплахи или като привлича и други акционери на своя страна, успява да убеди мениджърите да вземат или не дадено решение.

Въпреки че търговията с вътрешна информация е криминализирана в САЩ още през 30-те години на миналия век, до средата на 80-те рядко са правени производства срещу брокери и инвеститори. С ареста и присъдата на Айвън Боски - 100 млн. долара и три години затвор, нещата се променят. Само за няколко години до 1986 г. например Айвън Боски е натрупал повече от 200 млн. долара чрез залози за корпоративни поглъщания.

Според щатските финансови регулатори при инвестициите си той е използвал вътрешна информация от служители на въпросните корпорации, като някои от сделките с техни акции са били толкова безсрамни, че са били сключвани само няколко дни преди поглъщането. Освен присъдата и глобата му е забранено да работи в сферата на търговията с ценни книжа.

За една от срещите си с него финансистът и инвеститор Джеймс Крамър казва: "Бях го срещал толкова пъти, но винаги имах резерви, когато трябваше да се видя с него. Той беше една отворена тайна, търгуваща с вътрешна информация. Моят шеф в "Голдман Сакс" винаги ме е предупреждавал да бъда внимателен с него."

Оттогава до днес са направени няколко шумни и публични ареста - шефът на инвестиционната банка "Дрексел Бърнам" Майкъм Милкън е осъден през 1990 г. на 10 години затвор и глоби плюс задължения да върне общо 600 млн. долара.

В началото на този век пък нашумяха аферите с Денис Козловски ("Тайко интернешънъл"), Марта Стюарт ("Стюарт Омнимедиа"), Кенет Лей ("Енрон"), които са правили сделки с акции, използвайки непублична информация за своите компании - тоест за разлика от спекулантите те директно са се възползвали от нея, без да им се налага да я купуват или разбират...

Въпреки че филмът на Оливър Стоун не показва Уолстрийт в най-добрата му светлина, той си остава икона за времето и модел на подражание за много от играчите на Уолстрийт. Бившият хедж фонд мениджър Сет Тобиас казва в бонус кадрите към първото DVD на филма: "Когато видях филма за първи път, си казах: Това е, което искам да бъда. Искам да започна като Бъд Фокс и да свърша като Гордън Геко."

Скоро след тези думи Тобиас е открит мъртъв в басейна на къщата си във Флорида. Помощникът в последния му път, но не към затвора, е намерен във вените му - комбинация от алкохол, успокоителни и кокаин.