Пет настолни игри, или петък вечер вкъщи


Да, разбира се, че е клише – всички ние ставаме все по-заети и бързаме все повече, но това е самата истина. Активният ни социален живот е тръгнал по хлъзгава пътека и това, което наричаме разпускане, се е превърнало в натоварващо и изцеждащо преживяване. Шумните клубове и барове са убиец на нормалния разговор, а достъпът и отпускащото прекарване в тях истинско предизвикателство. Дали от възрастта или натовареното време, изцеждащо енергията ни, все повече хора решават да останат вечер вкъщи, където е топло и уютно.
Едно хоби, което по света откриха преди десетина години и все повече навлиза и в България, предоставя прекрасно алтернативно социално изживяване - настолните игри. Те водят традицията си от Германия и са неотменна част от семейната обстановка по целия свят.
Съвременните настолни игри са и основа на вечерни събирания не само със семейства, но и с приятели. Те не просто ще ви помогнат да си починете в една спокойна и отдалечаваща от проблемите ви атмосфера, а ще ви провокират, предизвикат и дори сближат. Казват, че
никога не познаваш един човек истински, докато не изиграеш една настолна игра с него
Няма да навлизаме повече в темите около това дълбоко хоби, защото то има сериозна история, идеология и разнообразие от близо сто хиляди заглавия, а ще поговорим за настолни игри, които бих препоръчал на хора, които никога не са играли такива. Пет напълно различни като усещане заглавия, всяко едно от които ще захрани различна социална, интелектуална и емоционална нужда.

Ticket to Ride
В играта всеки играч развива собствена верига от железопътни линии, като се старае да изпълни билети, които получава в началото и по време на игра.
Това е не само първият ми избор при игра с нови хора, но и една от любимите ми игри по принцип. Правилата са лесни и интуитивни. Обясняват се за минути, а визуалният ефект е налице. Щом завършите играта, ще искате да снимате как изглежда картата, върху която сте слагали пластмасовите си вагони. Има най-различни карти, върху които можете да играете – на Европа, Щатите, Англия, Индия, Азия, а тази година дори излиза карта на целия свят.
Състезателният, но не твърде агресивен и конфротационен начин на игра превръща Ticket to Ride в перфектната мултифункционална игра. Намира се навсякъде в България и правилата й са преведени на български, което все още е рядкост.

Каркасон
В тази игра играчите слагат плочки в средата на масата. Всяка от тях изобразява част от пейзаж, така че колкото повече се развива играта, толкова по-голям и по-детайлен става светът, върху който играчите после поставят фигурки на фермери, рицари, свещеници и др.. В зависимост от кога, къде и как се редят, фигурките получават точки, които определят победителя в края на играта.
По време на всяка една игра на "Каркасон" ще съставяте различен свят, съответно разбообразието ще се развива. Правилата са изключително лесни, а геймплеят е достатъчно динамичен, за да ви завладее за още една и още една игра веднага след финала на първата.
"Каркасон" също е предена на български.

Once Upon a Time
Игра, която не разчита толкова на правила, колкото на въображението на играчите. В Once Upon a Time участниците получават карта с финал на приказка. Например: "Открили загубената принцеса, оженили я за принца и всички заживели щастливо". Целта им е да разказват една обща история, докато някой от тях стигне до таения финал, който е получил. Всеки има собствена ръка от карти с персонажи, локации и най-различни действия, които ползва, за да разказва историята.
Едни от най-забавните моменти в историята ми на настолен геймър са свързани с тази игра.
Once Upon a Time е гениално средство за забавление, което в никакъв случай не трябва да разглеждате като игра, защото няма значение кой печели. Това, което е важно, са невероятно абсурдните истории, получаващи се всеки път.
Играта се открива в България, но езиковата бариера се явява като негатив. Въпреки че всички карти са с картинки, финалите са на английски език.

Убонго
"Убонго" е абстрактна игра, която наподобява класическата игра "Тетрис" и ще успее да ви предизвика. Всеки играч има собствено уникално табло с квадратчета и комплект от различни тетрис части. Хвърля се зар, който определя кои от тях да се ползват и се обръща пясъчен часовник. За кратко време играчите трябва да запълнят квадратчетата си с пъзел частите. Първият, който успее, събира кристалчета по избор от табло в средата на масата. Целта е да събирате еднакви кристалчета. Който има най-много в края на играта, печели.
Отново – тук няма абсолютно никакво значение кой ще е победителят, защото пътят е това, което обогатява преживяването.
"Убонго" е напълно преведена на български и се намира лесно в България. Играл съм я както с геймъри, така и с роднини и приятели, които никога не са виждали съвременна настолна игра.

Codenames / Dixit
Ще проявя неспортсменство и последното ми предложение ще бъде две в едно. И двете игри носят подобни усещания. И двете игри се основават на добрата стара класическа игра – асоциации.
"Диксит" пристига с карти, изпълнени с невероятни илюстрации, дело на различни художници във всяко ново издание. Всеки играч получава определен брой карти. Един от тях поставя своите карта на масата с лицето надолу и казва дума или израз, който според него изразява тя. Останалите играчи избират карта с илюстрация от своята ръка, която смятат, че се приближава до неговата асоциация и също ги слагат в средата. Всички те се разбъркват и се подреждат с лицето нагоре на масата. Целта на участниците е да познаят коя е картата на човека, подал асоциацията.
Печелят се точки... и както вече казах – абсолютно ненужни.

Codenames се появи миналата година и разби всички класации на парти игрите. В средата на масата се нареждат карти с думи. Играчите се разделят на два отбора. Избират се подсказвачи. Всеки подсказвач вижда тайно кои думи от тези на масата трябва да познае отбора му. След това подксказва само с една дума колкото се може повече карти от поставените в средата на масата.
Просто. Хитро. Забавно.
И двете игри се откриват в България, и то на български. Според мен това са перфектните заглавия за голяма компания, която дори не е предвидила подобно забавление по време на сбирката си. Винаги можете просто да извадите кутията и да обясните правилата за две минути.
Светът на настолните игри е огромен и човек трябва да поглъща капка по капка, защото както всяка друга индустрия в нея има и добри заглавия, има и такива, които могат само да ви оставят лош вкус в ръката. Ако преди години избирахме само между десетина имена, днес вече имаме избор от хиляди и хиляди игри. Нека не се залъгваме. Това е скъпо хоби. Не всеки може да се позволи онези игри в големи кутии, които струват над 100-150 лв.
Добрата новина е, че вече има достатъчно информация в интернет, както и по клубовете и магазините в България. Там можете да получите отлични и адекватни съвети. Гарантирам ви, че не просто ще си заслужава да отключите малко време от залостения си график, но и ще получите преживяване, което никога досега не сте получавали. И най-важното – то идва не от самите игри, а от хората, с които споделяте това топло и сплотено оригинално хоби.
Авторът е основател и главен редактор на българския сайт за ревюта, новини, информация, видеа и всичко, свързано с настолните игри – BigBoxGamers.com