Писмо от Кюстендил
Пишa товa писмо, зaщото емоциите ми преливaт и много се вълнувaм, че живея мечтaтa си, и зa дa информирaм и успокоя близките си. Семейството ни се състои от мен, Ели, на 36 г., сина ми на 7 г. и кучето ни Арчи на 8 г. Преместихме се финално! На 14 септември вечерта, защото малкият тръгна в първи клас в Кюстендил на следващия ден, така че цялото протакане бе внезапно прекратено благодарение на срокове (затова ги обичам).
Пристигнахме към 10.00 ч. със спирка за вечеря и на другата сутрин в 10.00 ч. бяхме на откриването в училище. Знаменосци, песни, много цветя и сълзи, разбира се, както е било преди 18 години за мен - в Трето училище на ъгъла на бул. "Македония" и бул. "България". Наистина беше вълнуващо.
Живеем в Гюешево, на 20 км от града към границата. Там се е преселила и моята прабаба в началото на миналия век и е работила в Кюстендил. Все още не знам в коя къща, но подозирам, че може да е в същата (!), в която съм аз, съвсем случайно, защото имам покривка от нея, която странно пасва съвсем точно на една тясна маса... Живеем над селото, в планината, където има само още една друга къща, гора и рекички. Въздухът е чист, на около 1000 м надморско равнище сме и макар и по-хладно, е прекрасно. Така че решихме да опитаме.
Аз съм от София, там живяхме досега с детето, а то се роди в Пазарджик. Прекарахме две години под наем в къщи с двор в планината и покрайнините на столицата. След това три години бяхме отново в града.
В последните години работя дистанционно и водя курс в София два дни седмично, така че в момента още пътувам. Иначе, както става ясно, обичам и да пиша. Професията ми е журналист и психолог, работила съм и като експерт комуникации във WWF и "Велоеволюция", която създадохме през 2007 г. От 2003 г. се занимавам с йога и преподавам. Работя като доброволен консултант по кърмене и по холистична терапия.
Винаги съм искала да живея на село, близо до по-голям град, но и достатъчно отдалечено, за да има чист въздух и тишина. От поне седем години се опитваме активно да се преместим в селска къща с градина, успяхме за две години, после живяхме пак в София. Стана време синът ми да се премести от детската градина в училище и за мен това беше решаващо, вече беше време да се действа. Ангажиращо е, още не е изминал и един месец, но засега всичко е наред. Освен това най-после след дълго търсене купихме прекрасна къща на 103 години в с. Лиляч близо до Кюстендил, която обаче се нуждае от сериозен ремонт.
Основните ми причини са въздухът, нивото на стреса, чистотата като цяло. Природата и тишината също са изключително определящи за здравето, както и фактът, че като цяло хората от село са по-щастливи, защото живеят сред природата и животните. Тук има много жива вода, минерални извори, езера, реки, Струма и безброй язовири, както и няколко планини – Осогово, Конявка планина, Лисец и пограничните планини към Сърбия.
Взех решението изключително лесно, защото след като една година активно пътувам в района на Кюстендил, усетих същото щастие и трепет, както например в Родопите. Нарекох го "Малките Родопи" за себе си и все едно че сме се преместили в курорт – тук е по-топло, има много вода, където плуваме, слънце, щастливи хора, туристи и живот.
В началото синът ми твърдеше, че в София е по-хубаво, но като цяло тук е щастлив, здрав и зает. Останалите роднини са в шок, макар и да знаят и идеята да се обсъжда от седем години. Но да прекрачиш бариерата, фактически да прескочиш и да преместиш и другия си крак от другата страна, е, меко казано, зашеметяващо и за мен... Имам много приятели наоколо, както и роднини, и все пак сърцебиенето ми все още е учестено. Арчи е щастлив. Приятелите много ме подкрепят - и тези, които останаха в София, и тези, които са тук. Благодаря ви!
Взех всичко, което имах, добре че не е много. Разбира се, както винаги, когато се местя, раздавам много неща. Изхвърлям боклуци.
Намерих къщата в Лиляч, като се разхождах на връщане от тракийското светилище над селото. Като я видях, запомних номера и после написах в гугъл "продава къща лиляч" и хоп: Моята къща - единствен резултат. Честито! Има десетина черешови дървета и една вишна, вековен орех, плевня и прекрасен изглед. Селото, както и съседното Невестино, имат специален лечебен микроклимат, вероятно заради светилището. На 5 км минава Струма, а Рила е на тридесетина километра.
Ще я превърнем в дом, предполагам, когато заживеем в нея, ще я ремонтираме и украсим. Има градина, в която може да расте всякаква засадена храна, както при съседите, вече има плодове и билки. В момента караме четвъртата седмица, която беше доста интензивна, защото, освен всичко друго, си търся работа с йога и доброволен труд. Иначе е прекрасно, всяка секунда. Заобикаля ни красотата на природата, от зелено всичко стана шарено, есента е най-многоцветният сезон. Тук неслучайно е роден и живял Владимир Димитров–Майстора. Градът е автентичен и артистичен. Женската енергия е много силна, минералната вода в района лекува женски проблеми. Ходим редовно на Алай баня (сауната), където преподавам йога. Също така правим музика, повечето ми приятели наоколо са музиканти и изработват инструменти.
Малкият и Арчи най-вече тичат и играят навън. Зимата е по-топла и мека. Нищо не ме притеснява вече, имаме къде да живеем и работа, роднини и приятели.
Не мисля, че нещо ще ми липсва от София, защото до края на годината все още работя в йога студио – преподавам Гимнастика и общуване с бебето от 0 до 1 "Първи контакт", и затова прекарвам един след друг два цели работни дни с едно преспиване в София. Близките ми планове са да се адаптираме лесно и да творя, както повечето художници и артисти наоколо, да пиша. Очаквам снега, за да караме сноуборд на Осогово, обмислям да се сертифицирам за обучение на деца по сноуборд, а от училището ми предложиха да водя йога за деца (днес получих чудесен учебник). Далечните ми планове са и да пътуваме повече в Албания, Македония, Черна гора, Гърция, Турция.
Дата: 12.10.2016 г.