Пътувай бавно
"Да видим Санкт Петербург за три дни!". "Забележителностите на Истанбул, които не бива да пропускате!" "Страхотна оферта – последен шанс", "Париж за 48 часа"...
Планирането на пътуване през двадесет и първи век не минава без поне няколко подобни предложения, които изскачат по мигащи банери в браузъра и пришпорват клиента да побърза. И той бърза – към летището, към хотела, музея, църквата, забележителностите, към летището и вкъщи...
Три дни не са достатъчни за Санкт Петербург, а в Истанбул далеч по-чаровни са малките улички, отколкото претъпканата с туристи Синя джамия. Това вероятно би споделил всеки застъпник на "бавното пътуване" и то не само за тези два града.
"Загубили сме усещането си за време. Мислим, че добавяме стойност в живота, като караме нещата да се движат по-бързо. Смятаме, че той е кратък и трябва да побързаме, за да сместим всичко в него. Но животът е дълъг. Проблемът е, че не знаем как да прекарваме мъдро времето си".
Какво е бавното пътуване
Тези думи принадлежат на Карло Петрини – основателя на движението за бавно хранене, което възниква през осемдесетте години в Италия в противовес на възхода на фаст фууд веригите. То скоро събира последователи по цял свят и идеите на Петрини се разпространяват и в други сфери.
Защитниците на бавното пътуване са на мнение, че бързането и обикалянето по типично туристически локации убиват удоволствието от пътешествието. Според тях радостта от посещението на други дестинации идва от общуването с местните хора, вкуса на местните храни и потапянето в местния живот, а не от снимките пред забележителности. В това отношение бавното пътуване има общи ценности с екотуризма.
"Пътешествието се превръща в момент за релаксация, вместо да е стресираща интерлюдия между дома и дестинацията", пише Ники Гарднър в Манифеста за бавно пътуване, публикуван в списание hidden europe.
Дали ще разбера САЩ по-добре, ако прекарам месец в Ню Йорк и направя шеметна обиколка на всички петдесет щатски столици, или ако шофирам бавно от бряг до бряг, като следя пулса на променящите се пейзажи и общности, реторично опита тя.
Ключът към бавното пътуване е състоянието на ума, посочва и Slow Travel Europe. Скоростта убива връзката с пейзажа, но бавното пътешестване я възстановява.
Прекарайте поне седмица на мястото, където отивате, съветва уебсайтът Slow Travel. Останете на квартира, вместо на хотел. Движете се в концентрични кръгове – мислете за разходките си като за разширяващ се диаметър около мястото, където сте отседнали. Разгледайте околността, вместо най-известните забележителности.
Купувайте храната си от малките пазарчета или се хранете там, където и местните хора. Говорете с тях, посетете местата, където те ходят, научете поне няколко фрази на езика им или си купете градските вестници.
И няколко цитата за вдъхновение за бавно пътуване
"Изучавам живота, бидейки близо до него, местният живот, за който се знае толкова малко и е толкова деформиран от описанията на хора, които не го познават, но държат да го опишат."
Швейцарската изследователка и писателка Изабел Еберхард
"Пътувам не за да стигна някъде, а за да вървя. Пътувам заради самото пътуване."
Робърт Луис Стивънсън
"Макар да обикаляме света, за да търсим красота, тя трябва да е в нас самите, за да я открием."
Ралф Уолдо Емерсън
"Разгледай света. Той е по-фантастичен от всички фабрично направени мечти за продан. Не търси гаранции, не търси сигурност."
Рей Бредбъри