След текста "От Афганистан до местната клиника - как военната медицина спасява извън бойното поле", в снимки ви представяме и кратка история на военната медицина.
След текста "От Афганистан до местната клиника - как военната медицина спасява извън бойното поле", в снимки ви представяме и кратка история на военната медицина.
Наполеоновите войни – 1803-1815
Започва класификацията на ранените. Веднага след началото на боя полевите хирурзи ги делят вече на три групи:
- Първата са ранените, които имат нужда от сравнително малко помощ, за да се върнат веднага на фронта.
- Втората група са тези, нуждаещи се от евакуация към болницата в тила.
- Третата са онези, на които вече не може да се помогне и единственото решение е да бъдат оставени да умрат спокойно. Простото разделение означава, че хирурзите вече могат да разделят по-добре оскъдните си ресурси.
Илюстрация: Битката при Фридланд, 1807, Виктор Мазуровски
Кримската война – 1853- 1856
Макар че етерът и хлороформът са използвани и преди това за упойка, в Кримската война анестезиологията прави първите истински си крачки. Заради огромния брой жертви и лошите условия, полевите хирурзи започват масово да използват хлороформ, за да намалят страданията на пациентите си.
Снимката британски офицери в лагера им по време на Кримската война, 1855г. е направена от военния фотограф Роджър Фентън
Първа световна война – 1914 - 1918
Няколко открития в началото на двайсти век водят до възможността за съхранение на кръв. Високият бой жертви в окопната война обаче значително забързва екперименталната фаза. Британската армия създава първата кръвна банка през 1917г. и опитът е толкова успешен, че през 1921г. се създава и първата цивилна такава. Механизизацията на войната води до безпрецедентнo висок брой жертви и общественото внимание към възстановяването и гарантирането на по-добър живот на ранените от своя страна създава интерес към пластичната хирургия. Британският офицер от флота Уолтър Ио, чието лице е тежко обгорено в Битката за Ютланд през 1916 г. става първия човек с присадена кожа.
Снимка: Семейство Лекрон отива на война - медицинската сестра Лини Лекрон и нейните трима братя през 1917 г. Сестра Лекрон е първата жена, наградена със Сребърна звезда в историята на американската армия.
Втората световна война – 1939 - 1945
Благодарение на масовата употреба на антибиотици и пеницилина за първи път в историята повечето загинали са в бой, а не са станали жертви на епидемии, лоши условия и ниска хигиена. Моторизацията на войната означава, че ранените са евакуирани бързо и хирурзите могат да оперират в критичните за оцеляването първи 24 часа.
На снимката медицинска сестра преглежда ранен в дълбокия тил, 1942 г.
Корейската война – 1950 - 1953
Новите техники за възстановяване на вените и артериите водят до рязко намаляване на ампутациите – от 50 % от случаите по време на Втората световна война до само 10%. Създаването на мобилни хирургични станции, популяризирани от сериала "Военнополева болница", също неимоверно скъсява пътя на специализираната медицинска помощ – сериозно ранен войник има 97% шанс за живот когато стигне до тях.
На снимката - ранени войници, 1952г.
Виетнамската война – 1955-1975
Масовото навлизане на хеликоптерите означава, че ранените могат да бъдат евакуирани в рамките на критичния за оцеляването час между раняването и началото на животоспасителните мерки, т.нар. "златния час". Вече по-малко от процент от преживелите първите 24 часа умират. След края на Виетнамската война американските психиатри за първи път официално признават посттравматичния стрес като сериозно психично заболяване. Преди това то често е наричано "носталгия" и "умора от войната", а сериозните му симптоми и проблеми са омаловажавани или направо отхвърляни като проява на малодушие.
На снимката хеликоптер пристига в отдалечен пост по време на военна операция, 1967 г.
Войните в Ирак и Афганистан – 2001 - …
"Златният час" днес се е превърнал в "платинените десет минути", в които раненият трябва да получи животоспасителните мерки. Докато по време на Виетнамската война евакуацията на стабилизираните войници в САЩ е била средно 45 дни, по време на иракския конфликт за това бяха необходими само четири. В последните години в Афганистан евакуацията на критичните случаи до военната болница в Ландщул, Германия може да стане в рамките на едно денонощие. Специалните монитори и уреди във военнополевата болница и после в медицинския самолет изпращат данните си и дори 3D изображения директно до хирурзите в тила, готови за започнат процедурите веднага след пристигането.
На снимката медици свалят ранен от медицинския самолет във военновъздушната база "Лакланд", Таксас, 2011г.