В началото на април всяка година седемдесет дами в розово щурмуват американския Конгрес, за да лобират за подкрепа за борбата с рака на гърдата. Този година обаче събитието тихомълком бе отменено и причината не е в липсата на средства. По-скоро, както лаконично обяснява фондацията, организираща събитието Susan G Komen, проблемите са на персонално ниво. Разтърсено от серия от скандали и оставки, ръководството й сега се бори с по-спешната задача да спаси организацията от потъване.  

Към тази лоша новина се прибавиха и слабите резултати в събирането на дарения и проблемите с участието по събития. В Susan G Komen, която е смятана за най-голямата организация за борба с рака в САЩ, дори се заговори за съкращаване на персонала и реструктуриране. За да бъде съвсем помрачена картината, през юни по кината в САЩ тръгва и документалният филм Pink Ribbons Inc. ("Розови панделки ООД" на български), разследващ кампаниите за събиране на дарения (той вече мина по екраните в Канада). Макар че продукцията ще върви главно в независимите киносалони, шумът около нея в медиите със сигурност ще стигне до най-важната за Susan G Komen целева група – жените, които са готови да жертват време и средства в името на каузата.

Въпреки че сегашната криза се разрази след голям скандал през февруари, за много наблюдатели проблемите съвсем не са отскоро и са много по-големи от конкретния повод. Ред други активисти се опитват да използват общественото внимание, за да започне дебат около ефикасните мерки за борбата с рака на гърдата. Както обяснява пред "Дневник" изпълнителният директор на неправителствената организация Breast Cancer Action Каруна Джагър: "От наша гледна точка това е невероятна възможност хората да започнат да поставят под съмнение статуквото." "Обществеността вече оказва натиск върху Susan G Komen да преосмислят как използват парите си, но ние вярваме, че трябва да има и натиск върху политиката от кого взимат пари", допълва тя.    

Скандалът, който разтърси организацията, дойде през февруари, когато ръководството й бе заподозряно, че в името на

пренебрегва нуждаещите се. Тогава Susan G Komen отказа финансиране на Федерацията за планирано родителство (или Planned Parenthood на английски) под предлог, че е под разследване. Федерацията отдавна е цел на критиките на религиозни лидери и крайно консервативни, защото в клиниките й освен безплатни прегледи, контрацептиви и консултации се предлагат и аборти.

Разследването на десния конгресмен Клив Стърнс стана предлогът, заради който Susan G Komen отряза финансирането на прегледите в "Планирано родителство". Стъпката моментално предизвика бурни реакции в медиите, защото от безплатните клиники се възползват главно жени с ограничени доходи. Само в първите двайсет и четири часа след публикуването на новината в знак на солидарност до "Планирано родителство" бяха изпратени чекове за над 400 хил.долара, а кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбург дори дари 250 хил. долара.

За имиджа на Susan G Komen последствията бяха катастрофални защото се създаде впечатление, че си позволява политически игри със здравето на жените. Особено след като медиите откриха, че отскоро като вицепрезидент е бил назначен и крайно консервативният политик Катрин Хендъл. Хендъл, както и ред други ръководни лица във фондацията подадоха оставки, но това не спаси доброто й име.

От създаването й през 1982 г. Susan G Komen е събрала над 1,9 млрд. долара за борбата с рака на гърдата. Неин ръководител е Нанси Гудмън Бринкър, успешна бизнес дама, служила доскоро и като посланик в Унгария през 2001 - 2003 г. и началник на протокола на САЩ през 2007-2008 г. Организацията е кръстена на по-голямата й сестра – Сюзън, починала през 1980 г. само на 33 години. Разтърсена от смъртта й, Нанси Г. Бринкър вярва, че трябва да се обърне повече внимание на ранното откриване на рака на гърдата. Тя започва кампания, която е особено успешна, защото успява да убеди ред компании, че ако дарят средства и поставят върху опаковките си розовите лентички, те ще подпомогнат както на една важна кауза, така и собствения си позитивен имидж.

Панделката, превърнала се в символ на борбата с рака на гърдата, всъщност е идея на независимия активист Шарлът Хейли. Тя агитира жените да изпращат картички с нея до Националния институт за рака, за да го принудят да отдели повече средства за този на гърдата. Когато вицепрезидентът на козметичния концерн Estee Lauder Евелин Лаудър иска да се присъедини обаче, Хейли отказва, защото не желае комерсиализация. Затова Лаудър сменя оригиналния прасковен цвят на лентичката на наситенорозов. Когато фондацията Susan G Komen пък започва да го използва в логото си, отпечатано върху стоките, част от чиито продажби отиват за борбата с рака,

Критици както Breast Cancer Action обаче твърдят, че междувременно идеята е опорочена и се е превърнала в pinkwashing. Играта на думи може да се преведе едновременно и като "розово" промиване на мозъците, и като измиване на ръцете с помощта на розовата кампания. Както обяснява Каруна Джагър, под него се има предвид лицемерното слагане на розова лентичка върху продукти, за които се знае, че химикалите в тях или производството им повишават риска от рак. "Ние не сме срещу благотворителността на компаниите по принцип", държи да подчертае тя пред "Дневник". И допълва: "Не може обаче бизнеси, които твърдят, че ги е грижа за борбата с рака, да не взимат сериозни стъпки за превенцията му чрез повишаване на качеството на продуктите си. Не е допустимо производителите на автомобили, изхвърлящи твърде много вредни емисии - нещо доказано свързано в повишения риск за здравето, да си слагат розови лентички. Ако наистина ги е грижа, нека подобрят колите си, нека направят истинската стъпка."

Особено проблематичен пример бе партньорството на Susan G Komen с веригата за бързо хранене KFC, донесло рекордното дарение от 4,2 млн. долара. Розовата кутия, пълна догоре с пържени пилешки бутчета, бе критикувана в медиите и дори осмивана от комиците. Но от благотворителната организация отговориха, че парите са им позволили да спонсорират безплатни мамографии за хиляди жени.

Според Каруна Джагър от Breast Cancer Action освен по-голямата селективност при избора на партньори е важно и да бъде реформиран и начинът, по който се разпределят средствата. Susan G Komen акцентира на прегледите и мамографиите, но почти не отделя пари за изследване на причините за развиването на рака.  Проблемът в този случай, както обяснява Джагър, не е толкова в самата организация, а в сегашната система.

Други критици като известната американска журналистка по въпросите на здравеопазването Кристи Ашуандън твърдят, че акцентът на Susan G Komen върху прегледите и мамографията като

е погрешен. "Идеята, че ракът на гърдата е прогресивна болест, започваща с малък тумор, разпространяващ се постепенно, ако не бъде спрян, е опростена, ако не и невярна", пише тя в научния блог The Last Word on Nothing. От години вече се знае, че част от туморите са толкова агресивни, че откриването им дори в ранен стадий не прави никаква разлика в шансовете за оздравяване. "Susan G Komen са прави да насърчават жените да се подложат на мамография. Но е абсолютно погрешно да твърдят, че "ключът от оцеляването от рак на гърдата си ти самата" и бдителността от страна на болния е равна на 98% шанс за оцеляване при ранна диагноза. Това няма нищо общо с биологията на раковите тумори", заключава Ашуандън.

Заради опростяването на тематиката известната американска писателка Барбара Еренрайх също атакува популярните розови кампании. Еренрайх спечели националната награда на Американското дружество на редакторите на списания през 2002 г. за есето си "Добре дошли в страната на рака: Една мамография води до култ към розов кич", разказващо как собствените й изживявания по време на химиотерапията се сблъскват с комерсиализацията на болестта. "Бих искала хората да чуят от онези жени, които са я преживели и негодуват срещу опитите да бъде представено изживяването като крaсиво, женствено и нормално. Не е нормално, ужасно е", заявява тя гневно във филма Pink Ribbons Inc. Според Еренрайх опростяването и разкрасяването на представата за заболяването притъпява чувството на неотложност да бъдат намерени начини за превенция.