Започва се така: решаваш, че си дебела. Започваш да се поглеждаш все по-често в огледалото и там виждаш едно пухкаво момиче. Това не ти харесва. Храната се разделя на малки порции, ядещ я бавно. Започваш да правиш екстремни упражнения. Тичаш всяка сутрин, на обед правиш коремни преси (независимо къде си, затваряш се дори и в тоалетната), вечерта отново. Упражнения има и преди лягане. От храната вече ти прилошава – една ябълка на ден ти се струва прекалено много. Разделяш я на порции. Носиш широки дрехи, за да прикриеш мисълта, че си дебела. Всъщност скриваш това, което е останало от теб. Косата ти пада, все по-често ти е студено, дори навън да е лято (при слабеене, тялото няма мазнини, от които да се топли). В огледалото обаче виждаш едно и също. И твоята цел остава непроменена – искаш да си слаба и красива. Докато не станеш под нормалното за възрастта си тегло.

В България няма статистика колко са болните от анорексия (доброволно гладуване) и булимия (преяждане). Няма и център, където те да бъдат настанявания, за да се лекуват. Помощта, която трябва да им се окаже е не само с животоспасяващи лекарства, но и основно психологическата. Защото момичета и момчетата (в България по непотвърдени данни около 10% от болните са от мъжки пол) всъщност страдат.

Страдали са и преди да се разболеят. Но никой не го е забелязвал. Те са имали нужда от грижа, внимание, от любов. Болните от анорексия и булимия най-често са деца на разведени родители или от добре осигурени семейства, които привидно имат всичко.

Тя смята, че все повече виртуалното измества истинските преживявания и така се губи връзка с реалността и с личността. Имаш два живота и не осъзнаваш, че всъщност не участваш пълноценно нито в единия. Така много лесно човек става податлив на ценности, които са чужди. "Целта да бъда "слаба и красива" в последните години се наложи панкултурално . Всичко, което се рекламира, е насочено към биологичното (тялото) и битието. Наложиха се ценности, свързани с хедонизма или, както се казва - кефенето, сега, веднага и много", смята още Марчева.

Според нея социалните предпоставки, които се налагат – че богатите с лъскавите коли и скъпите дрехи са преуспели и щастливи "произвеждат все нова патология - сега е разрастването на хранителните разстройства, все по-често и сред младежите. Предстои да видим след време какво ще се случи с инплантите на бюстове, коремни плочки, устни, уголемяване на пенисите", смята още психиатърът. Тя дава пример: "В началото на 19-ти век , когато излиза от печат "Терзанията на младия Вертер" се наблюдава бум от самоубийства от любов, сега всичко се зове "мания" - гражданствения израз за харесване на нещо, което всъщност е пристрастяване към нещо.

Това пристрастяване е социално приемливо - пиенето на кола по литър дневно е приемливо, въпреки, че се казва, че в по-големи количества е вредно - води до целулит, и от друга страна ти предлагат всевъзможни скъпоструващи средства за борба с наднорменото тегло. Така всичко се преплита в голяма кълбо, което не е спасителната нишка на Ариадна, а голям капан", казва още Марчева.

Отново заради все по-малката грамотност, хората не осъзнават, че проблемът с хранителните разстройства всъщност е основно психологически. "Преди да се появи телесното заболяване, се е появил душевен проблем, някаква травматираща случка, нараняване, изоставяне. Няма значение дали го помним - той е съществувал и се е развивал, обяснява още Марчева. Затова тя препоръчва на родителите, ако забележат, че децата им се хранят оскъдно или прекомерно (при булимията приемът може да достига колосални размери), да се обърнат към психиатър. "Това не е мръсна дума. Това не е специалист, който се занимава с "луди", обект на неговити знания и умения са всички човешки преживявания и душевни тревоги. Затова психичните разстройства се наричат още душевни разстройства", казва още Марчева.