Обикновено скарлатината се проявява през студените месеци, но тази пролет детските лекари наблюдават повишена честота на заболяванията. Това се вижда и от бюлетина на Регионалната здравна инспекция в София, в който се появяват по около 20-30 регистрирани случая седмично.

Скарлатината се причинява от бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, обясни за "Дневник" д-р Невяна Беличева, педиатър в болница "Вита". Тези бактерии могат да провокират възпаление на гърлото, гнойна ангина, а може и да доведат до цялостната изява на скарлатина с характерния за болестта обрив.

Обикновено заболяването започва доста остро – детето вдига висока температура, повръща, оплаква се от болки в гърлото и болезненост при преглъщане. Температурата се покачва с втрисане и може да достигне 40 градуса, обяснява д-р Беличева.

Много често се появява едно типично зачервяване на бузките, като около устата детето остава бледо - нарича се околоустен триъгълник, който е блед, докато бузите са много силно зачервени.

Доста по-късно вече може да се забележат типичните обриви, които изглеждат като главички на топлийки  - мънички, надигнати леко над кожата, така че тя изглежда като настръхнала. А самите връхчета са зачервени като от убождане от карфица. Обривът обикновено се появява по нежните части на тялото – по сгъвките на лактите, в долната част на корема и в ингвиналните гънки.

Основен признак, който насочва към диагнозата скарлатина е много силно зачервеното гърло. Доктор Беличева обяснява, че то личи още в самото начало на болестта и често пъти дори само характерният му вид може да подскаже на лекаря какво е заболяването. Гърлото става оранжево-червено, много силно болезнено и същите обриви като тези по кожата се наблюдават по мекото небце.

Само около 25% от всички случаи на възпалено гърло са причинени от стрептокок, но въпреки това той винаги трябва да се предвиди като възможност и изследването на гърлен секрет трябва да е приоритетно, категорична е д-р Беличева. По думите й микробиологичното изследване е най-точната диагноза за наличието на причинителя на скарлатината.

Ако не се направи изследване, заболяването може да се пропусне в случай, че детето има подобрение. Тогава рискуваме да се срещнем директно с усложненията, до които скарлатината може да доведе, предупреждава лекарят. Те могат да засегнат ставите или бъбреците. Такива отражения на заболяването, известни като реактивен артрит и гломерулонефрит, са доста опасни, но за щастие са рядко срещани, успокоява д-р Беличева. При наличието на тези заболявания винаги се търси контакт със стрептококова бактерия.

Скарлатината се лекува само с антибиотик, като курсът на лечение продължава цели десет дни. Въпреки това по думите на педиатъра антибиотикът е необходим дори в случай на носителство без изявено заболяване. Това е единственият случай, в който си позволяваме антибиотично лечение, независимо от доброто състояние на детето, обяснява д-р Беличева.

Изследвайки гърления секрет и предприемайки адекватно лечение, ние лекуваме не само своето дете, а предпазваме от заразяване и останалите, с които то контактува.

Важно е да се знае също, че детето може да бъде и просто носител на заразата, без да има оплаквания, предупреждава лекарят. В този случай то също може да предава инфекцията на околните, а може и в даден момент заболяването да се изяви чрез споменатите усложнения.

Именно такива скрити носители често стават причина за реинфектиране на вече излекуваните пациенти. Тоест дете, което вече е приключило антибиотичното си лечение, може след връщането си в детската градина или училище да се инфектира отново от свои съученици. Затова оптималният вариант е освен болното дете да се изследват и контатктните в групата или класа, смята д-р Беличева. По думите й обаче това обикновено се предприема само при по-голяма честота на заболяването.

Имунитет към скарлатината не се развива, предупреждава педиатърът. Добрата новина е, че когато децата излязат във ваканция, предаването на инфекцията спира. На следващия сезон обаче нещата могат да започнат отново, казва д-р Беличева. По думите й сезонният фактор е важен също заради излизането на открито и проветряването на помещенията.

Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път и най-важен фактор за разпространението й е прекараното от децата време в затворено помещение с недостатъчна вентилация. В такива помещения пръските, които хората отделят при разговор, при кашляне и кихане, остават във въздуха и се инхалират. По този начин се разпространяват и вирусните инфекции, напомня лекарят.

Когато в групата или класа има доказан случай на скарлатина, е добра идея да се информират останалите родители. Техните деца също са изложени на риск от усложнения, дори ако са само носители на стрептококовата бактерия. Затова според доктор Беличева е добре останалите деца също да бъдат изследвани. Това би помогнало и да се предотврати повторно заразяване на вече излекуваните.

Не бива да се забравя, че макар да не боледуват от скарлатина, възрастните също могат да бъдат носители на нейния причинител, който при тях може да предизвика гнойна ангина и да доведе до същите общи токсични прояви, както при децата. Родителите трябва също да имат наум, че наличието на носител в семейството може да доведе до повторно заразяване на детето. Не е лошо личният лекар да съдейства да се изследват и те, за да са сигурни, че няма да се получи пинг-понг ефект, препоръчва д-р Беличева.

Прекарването на повече време навън и проветряването на помещенията също е важен фактор за прекъсване на разпространението на болестта, смята лекарят.