Умението да плуваш е най-добрата превенция на водния травматизъм
"Основната грешка на повечето хора е, че подценяват опасностите, които крият водните басейни, и надценяват собствените възможности. Проблемите, които могат да възникват във водата са известни, но много къпещи се често ги пренебрегват, особено когато са употребили алкохол". Това каза пред "Дневник" Теодора Томова, която е главен експерт във Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за `83-та година.
Томова каза, че само една бира може да промени възприятията и да наруши преценката за опасностите. "Основно правило е, че
всеки трябва да се отнася с респект към водата.
Ние винаги препоръчваме къпането да става на плувните басейни или на обезопасени плажове с водни спасители – където при инцидент може да се окаже адекватна професионална помощ", посочи тя.
Посъветва при влизане във водата винаги да се съобразява температурната разлика, защото както е известно, ако тялото е нагрято, а водата хладна, може да се стигне до затруднено дишане или спиране на сърцето. Схващането на мускулите (мускулна крампа) също се случвало в резултат на температурните разлики. Ако се стигне дотам, не бива да се изпада в паника, съветва Томова. "Най-доброто решение е човек да поеме дълбоко въздух, да се отпусне и да размачка мускула, докато се отпусне".
Това лято българските басейни и охраняеми водоеми се наблюдават от около 2500 водни спасители. |
Крампи се получават най-често при хора, които живеят в градски условия и имат по-слаба физическа подготовка. "Всичко трябва да стане постепенно, защото водата и слънцето са едни натоварващи елементи".
Желателно било също да не се преминават обозначените с шамандури зони в морето, които обикновено се поставят на около два метра дълбочина.
"Човек трябва да плува дотам, докъдето има дъно под краката си.
Никога не бива да се влиза самостоятелно навътре във водоема. Аз съм световен шампион по водно спасяване и никога не си позволявам да влизам навътре в морето сама", заяви Томова.
Обясни също, че ако нещо се случи във водата, трябва да се даде ясен знак към брега – да се вика или ръкомаха с ръце, за да бъде привлечено вниманието на спасителите.
Като "червена лампичка" тя отбеляза необходимостта от много строг контрол на родителите над децата, когато семейството е на плаж. "Добре е децата да са посещавали организирани занимания по плуване. Умението да се плува е най-добрата превенция на водния травматизъм", заяви Томова.
По думите й мръсната вода също е фактор за безопасността, защото спасителите се нуждаят от определена бистрота и зрителен достъп до дъното. За тези норми в басейните отговарят регионалните здравни инспекции, уточни експертът по водно спасяване.
По данни на столичната здравна инспекция плувните басейни в София са 131.
От тях 92 са закрити и могат да се ползват целогодишно. Останалите 39 са открити, имат сезонен характер и функционират през летните месеци на годината.
Те се проверят системно без предварително предупреждение. Правят се и лабораторни изследвания, които определят качествата на водата. Особено внимание се отделя на микробиологичните й фактори. Последните данни, които РЗИ-София е оповестила на сайта си, показват, че до края на май са извършени 233 , като 42 са в открити плувни басейни. Били са издадени 31 предписания, 8 акта и 8 заповеди за временно спиране на работата на басейна.