Сайтове и блогове, които подкрепят анорексията – известни като про-ана (pro-ana – от английски език, бел. ред.) - са забранени от компании като Pinterest, Yahoo и Tumblr, като за всеки, който ги е посещавал, причината е очевидна – съдържанието обикновено е шокиращо. Те използват недохранени модели и знаменитости за вдъхновениe на податливи момичета и откровени дискусии за най-добрите методи за постигане на екстремално отслабване, пише списание "Time".

Анорексията е едно от най-смъртоносните психически разстройства, а про-ана сайтовете са особено плашещи за семействата и приятелите на тези, които страдат от него. Но точно заради това, че анорексията е толкова унищожителна и стигматизирана, тези сайтове може да окажат помощ на хората, които ги посещават. Както подобни групи на пристрастени хора, които не са готови да се откажат от наркотици например, те предоставят рядък източник на неосъждаща подкрепа от хора, които страдат от същата зависимост.

Според Дафна Йешуа-Катс, докторант от университета Индиана, която е един от авторите на изследване върху про-ана сайтовете, публикувано в журнала Health Communication, тези сайтове може да се окажат и полезни в някои случаи. Зад призивите за идеално тяло и хвалбите на често убийственото заболяване се крият общества от хора, предимно жени, които се разбират една друга. Тези общества предоставят анонимна среда, където, без да бъдат съдени от общественото мнение, болните могат да говорят за своите битки с анорексията, за която има много малко ефективни лечения.

В изследването Йешуа-Катс е интервюирала 33 про-ана блогърки. "От 300 души, с които се свързахме, само 33 се съгласиха да бъдат интервюирани", казва тя, като отдава малкото желаещи да участва на противоречивия характер на сайтовете и страховете от разкриване на идентичността на участниците. Тъй като групата не е случайно подбрана, резултатите не могат да бъдат генерализирани за всички, които създават такива сайтове, но предоставят рядък и ценен поглед в тези тайни и затворени общества.

Въпреки че тези сайтове подкрепят намеренията на читателите си да останат болезнено слаби, блогърите са добре запознати с рисковете. "Хората, които интервюирахме, всъщност се опитват да намалят вредата", казва Йешуа-Катс. "Тези блогове, които видяхме, имат предупредителни съобщения, преди да се стигне до съдържанието, които предупреждават децата и хората, които се възстановяват от хранителни психически разстройства, да не продължават към основната част."

Въпреки това обаче половината от запитаните – всички са били жени – са били в училище или в началото на двайсетте си години, като средната възраст на всички участнички в изследването е била 20 години. Повечето са страдали от разстройството поне седем години.

Основната критика към тези сайтове е, че не представят анорексията като болест, а като избор. Според изследването обаче едва 9% смятат, че анорексията е въпрос на избор, три четвърти от запитаните я класифицират като умствено заболяване, а останалите – като механизъм за справяне с проблемите си.

Близо една пета от интервюираните смята себе си за възстановяващи се, но е трудно да се каже дали създаването на блоговете им е помогнало или попречило.

Изследвания върху програми за намаляване на вредата от пристрастявания като къщите за алкохолици или програмите за обмен на използвани спринцовки, са показали, че такива места не пречат на възстановяването. Често тези програми помагат на пристрастените да намерят подходящо лечение.

За разлика от програмите за намаляване на вредите обаче про-ана сайтовете  нямат тази функция, нито се правят от професионалисти, което оставя отворена възможността психическите разстройства да се влошат. "Не казвам, че са полезни или че не са вредни. Те са нож с две остриета", смята Йешуа-Катс.

Все пак, тя не подкрепя забраната им. Една от причините е, че това е технологически невъзможно, а втората е, че забраната не постига нищо на практика. Всички изображения, които се използват за вдъхновение за отслабване, са в общественото пространство чрез модните или клюкарските издания.