От болките в гърба до загубите за икономиката

На живо
Заседанието на Народното събрание

От болките в гърба до загубите за икономиката

От болките в гърба до загубите за икономиката
Уврежданията, които са следствие на мускулно-скелетните заболявания, често стават причина за загуба на работа, социална изолация, спиране на развитието. Хората с такива проблеми отсъстват от работа, което коства 27 млн. лв. загуби годишно за икономиката на страната.
Въпреки това, в България няма систематизирана информация за броя на болните, диагнозите при някои тежки мускулно-скелетните заболявания се поставят твърде късно, а работодателите проявяват скептицизъм към възможностите за наемане на такива служители.
 
Още данни за мускулно-скелетните заболявания:

-те са на трето място след респираторните заболявания, травмите и отравянията, като причина за отсъствие от работа сред осигурените лица в страната

- над 30% от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците

- 90 млн. лв. са директните разходи, свързани с мускуло-ставните заболявания

- 8,9% от първичната инвалидност сред хора на възраст над 16 години се дължи на заболявания на мускуло-скелетната система

1005.2 хоспитализации на 100 хил.души в трудоспособна възраст или 6.% се дължат на мускуло-ставните заболявания - 33.7% от българите смятат, че работата има негативно отражение върху здравето им

27% от работниците и служителите са отсъствали по здравословни причини, а други 7,7% отсъстват от работа поради необходимостта да се грижат за някой близък.
Това са част от изводите на доклад за мускулно-скелетните заболявания и трудовата заетост в България, изготвен в рамките на европейския проект "Годни за работа" от британската университетска организация "Work foundation".
Данните бяха представени от координатора на изследването Ксения Желтюкова по време на конференция, организирана от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания, Българското сдружение на болните от болестта на Бехерев и Национален пациентски форум.
Към основните изводи Желтюкова допълни, че нивото на хоспитализации в България на хора с такива заболявания е твърде високо. Това издава, че има много късна диагностика на мускулно-скелетните заболявания, като при някои болести времето от първите симптоми до окончателното диагностициране е над 7 години.
Сред препоръките на доклада към правителството е да се положат повече усилия за събиране и систематизиране на първични данни по региони за заболеваемостта. Така, според доклада, ще се скъси времето за диагностика.
Доц. Божидар Ивков от Института за изследване на обществата и знанието при БАН посочи, че мускулно-скелетните заболявания водят най-често до две медицински последствия – постепенна инвалидизация и хронична болка. Някои хора живеят с болката повече от 20 години, каза доц. Ивков. 
По данни от европейско изследване всеки пети европеец страда от хронична болка, като най-честите са болките в гърба (55%), врата, ставите (46%), главоболието и мигрената. За България цифрите показват, че над 30% от работещите се оплакват от постоянна болка в гърба.
Доц. Ивков цитира и британското изследване "Pain proposal survey", според което 21% от европейците губят временно или постоянно трудоспособност заради хроничната болка , 27% страдат от социална изолация, а 62 на сто от останалите хора изобщо не разбират сериозността на мускулно-скелетните проблеми.
Доц. Ивков отбеляза, че над 70 %от здравната патология в България се пада именно на хроничните заболявания. "Не знам само имат по-голям дял", каза той. Според него има криза на публичните политики в тази сфера. Липсата на систематизирана информация, на база на която да се изградят адекватни стратегии, била доказателството за това.
Председателят на Асоциацията на специалистите по физикална медицина и рехабилитация д-р Татяна Ангелова алармира, че рехабилитацията през последните години е изгубила ефективността си, защото държавата покрива разходите по нея само за 7 дни в годината на пациент.
"Това е абсолютно недостатъчно, за седем дни пациентът не може да усети ефект. Проучванията сочат, че до 12-тия ден те се приспособяват към лечението в санаториумите и едва след това започва лечебното действие на рехабилитацията. Никъде в света това време не е толкова кратко", критикува тя и призова за законодателни действия в тази посока.