От болките в гърба до загубите за икономиката

Учени хора уж, пък говорят глупости. Кой им е казал, че на държавата й дреме за здравето на матряла.

• 5 8
• Докладване

Рехабилитацията на такива заболявания в 90 на 100 от слуаите е в ръцете на самите пациенти и съсътоянието им може да се поддържа успешно с гимнастика, която могат да правят у дома си.

Само засилването на мускулите и преодоляването на мускулния дисбаланс могат да забявят възрастовите промни и тези предизвикани от тежка работа без предпазни средства и неправилни стойки.
Обаче любимата дисциплина на Ганьо е 3 по сто със салата.

• 6 11
• Докладване

д-р Татяна Ангелова алармира-"Проучванията сочат, че до 12-тия ден те се приспособяват към лечението в санаториумите и едва след това започва лечебното действие на рехабилитацият"

Еми работодателя да раздава на бачкерите кинезио ленти вместо каски.От каските файда няма но кинезио лентите поне са евтини.Да им лепат ленти вместо да ги изтезават с разни кални бани и масажи в санаториуми.

• 3 0
• Докладване

"....до 12-тия ден те се приспособяват"...
това горе долу като въвъ вица "ьби учи ,ьби учи но ни ненаучена ни неньбана си остана...."и т.н. Та както споменах по горе вместо да ги приспособяват да им лепат лентите и на трастиката...

• 6 0
• Докладване

Как да се диагностицират навреме, след като няма талони за ЯМР и се налага пациентите да го плащат отново, независимо, че се осигуряват, още 300 лева. Дянков как ли не е обложил и това плащане при източника?

• 1 6
• Докладване

Проблемите на опорно двигателния апарат са засегнали много хора и те живеят с тях. Нямат избор. Самите лекари неглижират тия проблеми. Аз имам такива над 20 години. До ден днешен не ми е разрешен скенер. Най- прецизният апарат, до който съм допусната е рентген. Ясно се виждат уврежданията, но... " Това не се лекува. Не си на легло. Трябва да се научиш да живееш така" И аз живях така. Кръстът не държеше, гърбът и кръстът боляха и ми беше трудно да се изправя. Краката, коленете поемаха задачата да държат тялото изправено и относително стабилно. След толкова много години и коленете отказаха. Те вече не могат да изправят тялото от седнало, или клекнало положение. Ходенето е много болезнено, като болките обхващат всички стави на краката, а тялото стои приведено. Ако бяха приели на сериозно проблемите ми и ми бяха назначили поддържаща терапия, сега нямаше да съм неосвидетелстван инвалид, толкова далеч от пенсионна възраст. За да не си помислите, че искам нещо, да обясня: Разказвам това, защото има страшно много хора като мен. Инвалидизани хора, в трудоспособна възраст, оставени сами на себе си и на близките си. Не знам защо е такова отношението към този вид заболявания. Не знам защо е и толкова трудно да се постави вярна диагноза. Не знам защо и трябва да си поискаш преглед със скенер, ехограф, или друга техника, а не те изпраща там лекар. Дори и с твои пари, пак не е лесно. За друга своя тежка и хронифицирана болест, носена с години, също трябваше да моля преглед с ехограф. Има го във всички болници. Защо се ограничават само с палпация , разговор и лабораторни изследвания, които не са пълни, а общи? Това, че настоях, оплаквайки се от многогодишно неадекватно лечение и липса на правилна диагноза, позволи такъв преглед, при който се видяха сериозните поражения на вътрешните органи, които са можели да се лекуват, но вече са стигнали до там, че може само оперативно да се направи нещо. Така че, до колко е виновна държавата, до колко лекарите си спестяват такива прегледи и защо - не знам. Знам, че много лечими болести са сериозно хронифицирани и вече са неличими, или изискват сложно, радикално лечение. Хората страдат с години, не са работоспособни и естествено, работодателите не ги наемат. Те инвестират пари и искат възвращаемост! Не са социална служба! За мен проблемът е в държавното и лекарско отношение към болести, които на пръв поглед не са серозни. Но, само на пръв поглед. След 2-3 години са толкова сериозни, че човекът губи трудови позиции, а след 7-8 се инвалидизира.

• 0 4
• Докладване