Всеки втори пациент с хронично заболяване не се лекува правилно
Хроничните заболявания масово се задълбочават не заради грешната диагноза или рецепта, а защото пациентите провеждат грешно лечение. Всеки втори, които има хронично заболяване в света, не провежда съвестно лечението си. Това каза доц. Асена Стоименова, зам.-председател на Българския фармацевтичен съюз, по време на фармацевтичната конференция "Грижа за пациента".
Резултатите, които тя цитира, са сборният извод от 200 проучвания от цял свят на здравната система, фармацевтичната индустрия и грижата за пациентите.
Според тях в САЩ 125 хил. души годишно умират заради това, че не се придържат към лечението си. Това е два пъти повече от жертвите от пътнотранспортни произшествия в страната. 90 млн. души, или около 40% от американското население, изпитват затруднение да прочетат и да разберат рецептата и лечението си. До 11% от американците са хоспитализирани за неправилно приемане на лекарства.
За България няма такава статистика, нито за ефективността от работата на фармацевтите. Стоименова коментира, че у нас фармацевтите по-скоро се възприемат като продавачи в бели престилки, отколкото в истинската им роля на съветници и регулатор на допуснатите грешки в комуникацията между лекаря и пациента.
В България има документ от 2009 година, който е съобразен с препоръките на Световната здравна организация и спецификите на страната, за добрите практики във фармацевтичното обслужване. Той посочва какви трябва да са функциите на фармацевтите.
"Те трябва да са компетентни, отговорни, да работят в екип, да оказват съдействие, да са готови да отгорят на всички въпроси и ако забележат грешка при неправилно дозиране или предписанието в рецептата, да сигнализират за това и да се свържат с лекаря. В Дания например това е регламентирана практика. Всеки фармацевт е задължен да дава обратна връзка, когато забележи неточност в рецептите, а на края на годината се издава сборник с тези грешки", обясни Стоименова.
Успешните практики в Европа показват че когато се подобри комуникацията между лекар, фармацевт и пациент, в съвсем кратки срокове се подобряват и показателите на лекуващите се. При такъв експеримент в Холандия се оказало, че 40% от пациентите се нуждаят от промяна в предписанието и корекция на рецептата.
"Въпросите на фармацевти не са от любопитство, а за да изпълняват задълженията си. Те са длъжни да коригират неточностите, възникнали във връзката пациент - лекар", каза Стоименова.
Според статистиката на СЗО само 25% от диабетиците по света спазват точно предписаното лечение. При болните от ревматоидиния артрит процентът е около 63%, а при тези с хипертония – 54%. Предполага се, че това е така, защото при тях заболяването протича с болка.
Основните причини за неспазване на предписанията са трудностите при запомняне на дозировката и часове за приемане на лекарство, нежеланите странични ефекти и високите разходи за лекарства. В Европа 10% от лекуващите се имат проявяват нежелани лекарствени резултати.
В България за 2011 година в изпълнителната агенция по лекарствата са докладвани 322 сигнала за нежелани лекарствени реакции. От началото на статистиката през 2000 година сигналите са били само 95. В статистиката на СЗО такива сигнали се подават между 200 - 250 на един милион пациенти на година.
Сред посочените примери за добри практики е западноевропейска фармацевтична компания например изпраща имейли на клиентите си, в които им напомня да си взимат лекарствата.
Реформите във фармацевтичното обслужване могат да тръгнат както от компаниите, така и от браншови организации и здравноосигурителни фондове.