Светът е постигнал забележителен напредък в борбата с инфекциозни болести, но в резултат на това сега живеем по-дълъг и по-болен живот. Здравословните проблеми причиняват години на болка, затруднения при движение и психически стрес. Тази "разбиваща ирония" е основният извод на петгодишно проучване, което води до най-задълбочената оценка на глобалното здраве в историята на медицината.

Изследването "Глобалната тежест на заболяванията 2010", направено от Института за здравна статистика и анализи (IHME) в Университета във Вашингтон, показва, че държавите по света са изправени пред вълна от финансови и социални предизвикателства в резултат на все повечето хора, които живеят с болести или травми, обобщава агенция Reuters.

Недохранването намалява в световен мащаб като причина за смърт и болести за сметка на увеличаване на ефектите от преяждането. Цигарите и алкохолът също така задминават глада сред децата като втори и трети риск за здравето. На първо място остава високото кръвно налягане.

Над три милиона души по света през 2010 г. са починали заради наднормено тегло, което е три пъти повече от умрелите заради недохранване. Включени са данни за над 1100 болестни състояния и рискове.

Основните здравословни проблеми днес са болести, които не ни убиват, но ни правят болни. Живеем по-дълъг живот с повече здравословни проблеми, които причиняват болка, пречат на придвижването и ни пречат да виждаме, чуваме и мислим без проблеми.

Изследването включва 480 изследователи от 302 институции в 50 държави и е било финансирано от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. То бе публикувано като седем доклада в медицинското списание The Lancet.

Според изследователите от общо 52.8 милиона починали хора през 2010 г. най-много са умрели от хронически болести. 12.9 милиона души са починали заради удари и сърдечни проблеми, които са били обострени от прекаленото ядене и пиене, от пушенето и от прекалено малко физическа активност. Осем милиона души са умрели от рак. От СПИН умират 1.5 милиона души, а туберкулозата и други инфекциозни болести отнемат живота на 1.2 милиона през 2010 г.

Детската смъртност намалява, но се наблюдава рязко увеличение с 44% на смъртта сред възрастни от 15 до 49 години спрямо 1970 и 2010 г. Причината за това е увеличение на насилието от рода на убийствата и инцидентите по пътя, пишат изследователите.

В него се вижда, че през последните 22 години по продължителност на живота и колко време от него населението е здраво България е попаднала в нова компания. През 1990 г. тя е била редом с Чехословакия при мъжете и Тайван и остров Мавриций при жените. През 2010 г. мъжете са в една група с румънците и близо до жителите на Малайзия и Тайланд. Българките също са редом до малайките и тайландките, както и малко по-добре от жителките на Мавриций. Най-близките европейски държави с подобни показатели през 2010 г. са били Румъния, Украйна, Молдова, Беларус.

При раждането си в първата година след края на комунизма в България всеки българин е можел да очаква, че ще живее средно 68.2 години, от които 8.4 години ще бъдат "изтрити" от здравословни проблеми. Две десетилетия по-късно продължителността се е увеличила до 70.1 години, а годините, изгубени заради лошо здраве, са станали 9.1. При жените разликата е още по-видима – от 74.8 (10.4) години на 77 (11.2) години. Това означава, че българите средно не живеят здрави повече от 61 годишни, а жените по правило могат да смятат, че са се чувствали така около 66 години от живота си.

Сравнението на причините за смъртта на хората от Централна Европа, към които изследването включва българите, с тези от Западна Европа, показва, че тежките случаи в нашия район започват още от възрастовата група 45-49 години. Водеща причина са сърдечно-съдови заболявания и рак, а мъжете са отчетливо повече от жените. На Запад подобни показатели са отчетени за хора на 10-15 години по-голяма възраст.

Едно от възможните обяснения за ситуацията в България е влошаващата се демографска картина и емигрирането на младите българи. Основните изводи от глобалното изследване са валидни в голяма степен и за България – хората може да живеят по-дълго, но се увеличава времето, в което те са болни. Това е основание за преосмисляне на много неща – основно на структурирането и приоритетите на здравната система, но също така и на организацията на трудовия пазар.