Самоубийството чрез поливане със запалителна течност и запалване не е характерно за България. Този начин за самоубийство се използва преди всичко като форма на протест и рядко от хора с психични заболявания. Това заяви в интервю за БТА д-р Владимир Наков от сектор "Психично здраве" към Националния център по обществено здраве (НЦОЗА).

Днес по обед 51-годишен мъж се замозапали пред сградата на президентството. Това е четвъртият пореден случай на самозапалил се в страната от началото на годината. Първият беше на млад мъж, който се самозапали в центъра на Велико Търново. Вторият - на 36-годишния Пламен Горанов, който се самозапали пред община Варна в знак на протест срещу управлението на ГЕРБ и кмета Кирил Йорданов, по-късно почина от раните си. След това в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев, който също почина в болницата.

В края на февруари пък друг 53-годишен мъж мобилизира екипи на полицията, пожарната и спешна помощ, след като застана пред президентството и заплаши да се самозапали.

България попада в страните със средно ниво на самоубийствата - между 10 и 20 на 100 000 души население, уточни пред БТА д-р Наков. В ЕС-27 подобни показатели имат Чехия, Дания, Норвегия, Швеция и Румъния. С най-високо ниво на самоубийствата са страни като Литва и Унгария, а с най-ниско - Италия, Гърция и Малта.

Официални данни на НСИ показват, че през 2011 г. у нас е имало 763 извършени самоубийства, докато през 2010 г. те са били 859. Около половината от реализираните самоубийства са извършени в пет области на страната - София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна.

През 2011 г. е имало завишаване на опитите за самоубийства в страната - 3153 при отчетени 2799 опита за 2010 година.

Данните, с които разполага сектор "Психично здраве", са на базата на оценка на медицинско лице за това дали се касае за опит или завършено самоубийство, уточни д-р Наков. Според него данните на НЦОЗА отчитат нарастване на броя на опитите за самоубийство през последните години (2009, 2010, 2011 г.). Данните за 2012 г. все още са в процес на обработка, но може да се каже, че опитите през 2012 г. са повече от 2011 г., коментира експертът.

Според него медиите трябва да имат важно място при спирането на вълната от протестиращи чрез самозапалване.

Официална статистика за причините за смърт на населението се води от НСИ. Разликата между данните, които сектор "Психично здраве" в НЦОЗА събира, и данните на НСИ се обяснява с факта, че там се отчита причина за смърт по Международната класификация на болестите /МКБ/ - 10 ревизия. В МКБ-10 няма класификационна категория "самоубийство". Има различни причини, които са в резултат от използваните способи от хората, посегнали на живота си. Съвкупността от всички тези категории се обединява като "смърт поради самоубийство".

Данните, с които разполага сектор "Психично здраве", са на базата на оценка на медицинско лице за това дали се касае за опит или завършено самоубийство. Според нашите данни се отчита нарастване на броя на опитите за самоубийство през последните години (2009 г. , 2010 г., 2011 г). Данните за 2012 г. все още са в процес на обработка, но може да се каже, че опитите през 2012 г. са повече от 2011 година.

Така например през 2004 г. у нас има 3618 опита за самоубийства (реализирани - 727). През 2009 г. съотношението между опит за самоубийство и реализирано самоубийство е 2712 към 673 през 2010 г., 2799 опита към 783 самоубийства и през 2011 г. 3153 опита и 796 реализирани самоубийства.

България попада в страните със средно ниво на самоубийствата (между 10 и 20 на 100 000 души население). В ЕС-27 подобни показатели имат Чехия, Дания, Норвегия, Швеция и Румъния. С най-високо ниво на самоубийствата са Литва и Унгария, а с най-ниско - Италия, Гърция и Малта.

Икономическата криза е само един от факторите за опитите за самоубийства и тяхната реализация. Тъй като тя е видима, в повечето случаи се прави пряка връзка с влиянието й върху промяната на броя на самоубийствата. Такъв пример за влиянието на кризата върху нивото на самоубийствата е Гърция, където те нараснаха двукратно.

Както програмата за психично здраве в България, така и програмата за суицидопревенция не се финансират от 2006 г. Защо - би трябвало да отговори МЗ.

Проблемът за самоубийствата в България е много сериозен и не датира от няколко години, нито дори десетилетия. Неговата многопластовост и обвързаност с редица фактори го прави труден за анализ и за превантивни мерки, още повече когато това се съчетава с дългогодишното неглижиране на този проблем от страна на редица правителства.

Едва през 2009 г. започва сериозна работа по събиране и анализ на постъпващите данни за опитите за самоубийства в страната като базата данни, която се събира в НЦОЗА, е уникална за страната, тъй като дава възможност да се провежда адекватна превенция на повторни опити при първи неуспешен такъв. За съжаление у нас липсват специализирани центрове за подкрепа при направен първи опит за самоубийство, както и обучени специалисти, които да се включват в такава вторична превенция. Ето защо нуждата от национална програма за суицидопрофилактика е от особена важност за системно решаване на този важен проблем за нашите граждани.

Самоубийството чрез поливане със запалителна течност и запалване не е характерно за България. Това е ненадежден и изключително болезнен начин за самоубийство. За страха от изгаряне говори и факта, че при пожар във високи сгради хората предпочитат да скочат и да загинат, падайки на земята, а не в пламъци. Дори в нашата бланка няма такава позиция за отчитането на този метод.

Този начин за самоубийство се използва преди всичко като форма на протест и рядко от хора с психични заболявания.

Тъй като огънят се явява символ, а с мъките на човека при изгарянето се илюстрират мъките, които той е понасял през живота си.

При определена ситуация за всеки човек самоубийството може да е логичен завършек на живота, като се изхожда от начина му на живот, трудностите, които понася, и те са много. Но за такава оценка е необходимо да се познават много детайли от живота на човека и личността на самия индивид. Отдавна е известно в психологията, че едни и същи събития оказват различно влияние върху хората. От леките психотравми до тежките. Дори е въведен терминът "значима за личността ситуация".

Като начин на протест в бившия социалистически блок чрез самозапалване първи загива полякът Ришард Сивиец. Той не става известен, колкото чехът Ян Палах, загинал една година по-късно в Чехословакия.

При протестите срещу войната във Виетнам за периода 1963-1971 г. в САЩ от самозапалване загиват повече от 100 души.

В процеса на отразяване на самоубийствата медиите имат двупосочна роля - от една страна, това е "ефектът на Вертер" с повишаване на броя на самоубийствата и повтаряне на използваните методи от други хора в подобна ситуация. От друга страна, при посочване на изход от определени ситуации се наблюдава и позитивен ефект от медийното отразяване - "ефект на Папагено".

Медиите трябва да имат важно място при спирането на вълната от протестиращи чрез самозапалване.