Световният ден без тютюнев дим - 31 май - се отбелязва по цял свят от вече четвърт век, но през последните две години в България той се превръща в нещо наистина емблематично. Миналата година предшестваше деня, в който пушенето на закрито на публични места стана нелегално. А тази година е съпроводен от оживени спорове и протести, след като три от партиите в новия парламент обявиха, че подкрепят идеята законът да се либерализира и пушенето на закрито да бъде разрешено отново. 

Предложението за изменение на забраната беше внесено в парламента във вторник от лидера на "Атака" Волен Сидеров. Като основен аргумент в проекта се посочва това, че има пряка връзка между забраната за тютюнопушене на обществени места и спада в приходите на бюджета за миналата година. С аргумента, че клиентите се отдръпват, активно лобират и браншовите организации в хотелиерството и ресторантьорството. Това, по данни на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, е довело до съкращението на над 60% от персонала на заведенията през зимата.

В края на 2012 г. НЦИОМ действително отчете отказ на около 16% от пушачите да посещават заведения. През пролетта и лятото обаче има лесно решение за всички - повече от две трети от столовете на заведенията се изнасят навън, включително и в столицата, а зимният сезон и без друго обикновено е по-ненатоварен или почивен за голяма част от заетите в сектора.   

От БСП настояват, че промяната в правилата ще е съпроводена със строг контрол и че собствениците ще имат право сами да решават дали и колко място да заделят за непушачи. Въпросът за здравето удобно се подминава, макар че в крайна сметка целта на всички рестрикции за тютюнопушенето и на световно и на европейско ниво, е не да вгорчат живота на пушачите, а постепенно да намалят техния брой. Неудобството от забраната е просто част от борбата и в добрия случай - временно. А в България броят на пушачите е прекален - за 2012 г. страната ни се нареди на пето място в света в класацията на "Уолстрийт джърнъл" по дял на пушачите на глава от населението, и на второ място по брой изпушени цигари на ден.

 

По повод Световния ден без тютюнев дим Българското дружество по белодробни болести написа до медиите: "Сега някои ни карат да видим каква би била печалбата от откриването на няколко хиляди места в хотелско-ресторантьорския бизнес. Ние обаче, призоваваме политиците и обществеността да видят огромните загуби, които ще бъдат нанесени от причинените от тютюнопушенето болести: белодробен рак, бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, исхемична болест на сърцето и рак с други локализации. Нека тези, които пристъпят към промяна на забраната за тютюнопушене на обществени места да помислят, че с това ще насърчат тютюнопушенето в младото поколение. Кой би се наел да измери причинените от това страдания?

Това по думите на доц. Иванов е най-страшното - насърчаването на младите, при положение че крайната цел е вредният навик да се изкоренява трайно. Такава стъпка назад би поставил следващите поколения в позиция да се примиряват с дима наоколо, а също и да работят в такава среда. Депутатът от "Коалиция за България" Спас Панчев опита да обори този аргумент с лаконичното: "не със закон може да се даде пример на младото поколение".

Пушенето в заведенията е съществен проблем и за служителите им. "Изложени са на огромен риск - по 10-12 часа в ужасно задимена среда. Те ще изкарват едни пари, които ще дават изцяло за здраве, но здраве няма да могат да си купят. Над 25% е рискът от тежки заболявания при пушачите, а си представете човек, който постоянно е в такава среда. Просто всякакви аргументи отпадат пред аргумента за здраве и здравен бюджет, който ще трябва да покрие тези разходи", коментира доц. Иванов.

По думите му подходите за ограничаване на тютюнопушенето обаче могат да бъдат различни и здравните инспекции ще се съобразят с това, което реши парламентът. "За нас важното е хора, които не пушат, да има къде да вечерят, да пият кафе, да играят с децата си. Дали те ще са целите или част от заведението, непушачите не трябва да бъдат дискриминирани за сметка на пушещите", казва специалистът.

Кунчев разказва, че при предишния режим с отделните помещения, който беше отменен на 1 юни 2012 г., контролът е бил основно върху това да са непромокаеми стените, да работят автоматичните инсталации и да са достатъчно мощни, така че да няма концентрация на прекалено много вредни вещества. "Пак можем да го правим. Но общо взето нещата вървят, не само в България, но и по света, към все по-стриктни ограничения. Включително вчера излезе решение на Европейската комисия, което забранява рекламата на тютюн, спонсорството от тютюневата индустрия на каквито и да е събития и на производството на тънки цигари с различни аромати, така че вероятно и това ще бъде въведено като забрана във всички страни-членки", допълва той. 

Макар че според защитниците на новата промяна, заведенията само ще спечелят от отмяната на пълната забрана, няколко заведения в столицата вече обявиха, че нямат намерения да връщат стария режим. Предвид че вече имахме една година да привикнем с новото правило, това би било решение за собствениците, които не желаят да връщат цигарения дим вътре. За тези заведения ще останат поне 53 хиляди клиенти от цялата страна - толкова са се подписали до този момент в петицията "Не на връщането на цигарения дим в заведенията". Реалният брой на клиентите всъщност вероятно ще е много по-голям.

Друг вариант е примерът на Кюстендил от март 2010 г., когато Общинският съвет въведе пълната забрана за тютюнев дим по настояване на кмета Петър Паунов. Малко по-късно обаче парламентът отмени разпоредбите в Закона за здравето, които предвиждаха от юли 2010 г. да има забрана за пушене на всички обществени места в България и въведе изключения за хотелите, ресторантите, баровете и кафенетата. На базата на тези разпоредби двама собственици на заведения в Кюстендил успяха временно да свалят чрез съда забраната за пушене в кафенетата и ресторантите в града. В последствие забраната за пушене на всички обществени места в Кюстендил, включително и заведенията, беше възстановена от Върховния административен съд, а решението не подлежи на обжалване.

За решението си върховният съд се позовава на политиките на Европейския съюз за тютюнопушенето и по-конкретно на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация и на Хартата на основните права на Европейския съюз. "Тютюнопушенето не е субективно право, нито е защитен от закона интерес. Това е вредоносна практика, както за упражняващия я, така и за околните", написа в мотивите си съдът.

Всяка община би могла да последва примера на Кюстендил и така да обезсмисли промените в закона. Дали обаче има воля за това...