Първата въздушна линейка в България дебютира днес с демонстрация в столицата. Хеликоптерът Augusta A109K2 на авиокомпанията "Хели Ер" може да се движи с 240 км. в час и да се издига на 4500 м. височина - с 1500 повече от най-високия ни планински връх. Преговорите с Министерството на здравеопазването и болниците за превръщането му в част от Спешната медицинска помощ в България обаче предстоят.

Добри примери за изграждането на такава система за спешна помощ взимаме от швейцарската компания REGA и словашката АТЕ, които имат традиция в поддръжката на хеликоптерите и медицинското оборудване, както и в обучението на специализираните екипи, обясни Георги Спасов, председател на борда на директорите на българската авиокомпания. По думите му те оперират основно с такива летателни машини като хеликоптера Augusta A109K2.

Този, който е на разположение в момента в България е на 18 години и има хиляди изпълнени мисии, обясни още Спасов. Той уверява, че двигателите на машината и всичките му компоненти са в перфектно състояние независимо от възрастта. "Дори боята е тази, с която е излязъл от завода", коментира той. Предимството на този модел е, че ако прекъсне единият двигател, другият има достатъчно мощност да продължи мисията и да се завърне в базата.  

Оборудването вътре също е много важно и съответно как ще се борави с него и как ще се поддържа, затова е особено важно и обучението на екипа. Компанията вече разполага с двама пилоти, които обаче ще бъдат допълнително обучени в Словакия, преди да поемат управлението на хеликоптера. Възможно е там да бъдат изпратени и медицинските екипи, които ще бъдат обучавани за работа във въздуха. Откъде ще се осигурят тези специалисти - от Спешна помощ или от болниците - все още се изяснява. 

В Словакия, впрочем, която е по-малка по територия от България, има седем бази и седем хеликоптери на 24/7 дежурства, които поемат най-спешните случаи или тези на недостъпни места. За миналата година хеликоптерите на АТЕ са имали 1339 успешни спасителни мисии. 

Амбицията за България е на първо време да се построят три бази, като за локации се обмислят София, Банско и Бургас. По думите на Спасов най-подходящо място за това в столицата би била Окръжна болница "Света Анна", с която сега се водят преговори. "Не е добре базата да е до летището, защото там се губи ценно врем - необходимо е разрешение за излитане и кацане, освен това ще отнема повече време на линейката да превози пациента до болница и това може да обезмисли работата на хеликоптера", обяснява Спасов. 

По груба сметка на специалиста поддръжката на три бази и три хеликоптера в България би струвала около 6 млн. лева, но бюджетът тепърва ще се пресмята, уточни той. Българската авиокомпания подписа днес договор за втори хеликоптер с италианската фирма-производител Agusta Westland. 

Предвид че вече се работи по плановете, до 8 месеца можем да имаме функциониращи бази, а до края на лятото да се види придвижване напред, коментира още той. Първият хеликоптер ще остане базиран в София. Вече е пуснато писмо до общината, за да се определят две или три места в София, където хеликоптерът да може да каца по време на изпълнение на мисия, в най-голяма близост до Военномедицинска академия и "Пирогов". Такова място е в ъгъла на Южния парк, защото пътят с линейка отнема 3 минути. Същото важи и за детелината на бул. "България".

Преговорите със здравното министерство не са започнали досега, защото се изчаквало правителство със законодателна инициатива, но сега вече няма пречка, обясни още директорът. "Новият министър уверява, че приоритет в здравеопазването ще е бързата медицинска помощ, даже спомена една колосална сума за това, която не е ясно от къде ще се появи. Но наистина е важно", каза Георги Спасов. И допълни: "Засега приоритетно е да получим разрешение да започнем да градим бази, защото подготовката трябва да се прави с идея за точното място". Хеликоптерът, който вече е тук, ще бъде на разположение, но ще се ползва само инцидентно, а не редовно, поясни още собственикът. 

Предимствата на хеликоптера като инструмент за спешна помощ са много, споделиха специалисти от Словакия, Швейцария и Италия преди демонстрацията на машината. От една страна, разбира се, е възможността за светкавична реакция и достъп до трудно достъпни места. Според медицинските анализи оказването на спешна помощ е най-ефективно в рамките на първия час от нараняването - т.нар. "златен час", в който шансовете за оцеляване и по-бързо възстановяване са най-големи.

По данни за Европа, представени от Стефан Бекер, мениджър в REGA, само няколко минути по-бърза реакция след възникването на инцидента може да намали престоя в болница след това с няколко дни, както и да ускори процеса на лечение. Компанията REGA в Швейцария работи с идеална цел и е неправителствена - 60% от бюджета й, или около 83 млн. швейцарски франка на година, идват от граждански дарения. През 2012 г. в страната са осъществени 11 хиляди летателни спасителни мисии.

Второто безспорно предимство е по-голямата сигурност на този вид придвижване. Отново по данни за Европа, средно 55 на 100 хиляди инциденти се случват с линейките по суша, докато инцидентите при хеликоптерите са едва около 5 на 100 хиляди.