Медиците на глава от населението в България са повече от средното за Европейския съюз. Болниците пък са двойно над нормата за мащабите на страната ни. В същото време в някои направления се усеща остър дефицит на специалисти, а наличните медицински служители и лечебните заведения са разпределени силно неравномерно - с пренасищане в големите градове и пълна липса на медицинска помощ в по-малките населени места. 

Това показва анализът, включен в новата Национална здравна стратегия 2014 - 2020 г., изготвена от Министерството на здравеопазването. 

В стратегията са цитирани данни от Националния статистически институт, според които през 2012 г. в страната ни на трудов договор практикуват 28 643 лекари и още 47 806 медицински сестри и специалисти в общо 339 болници, диспансери, онкоцентрове и заведения за психично болни. Така на всеки 100 хиляди българи се падат 393 медици при средно 333 за Европейския съюз. На 100 хиляди българи се падат по 663 болнични легла, докато средната стойност за ЕС е 545. Зъболекарите са 92 на 100 хиляди у нас, докато в ЕС са 66/100 000. 

Простата причина за тези привидно нереалистични данни е неравномерното разпределение на медиците в България - и по региони, и по специалности. Не е вярно, че лекарите са повече от необходимото, макар че обобщените данни водят до този извод.

Всъщност медицинските специалисти са концентрирани в големите болници, докато има цели региони, които са оголени не само откъм специалисти, но и от общопрактикуващи. Това коментира за "Дневник" заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов. Данните, които са цитирани, дори не обхващат лекарите, които са без работа и пенсионираните, допълни той. 

Здравното министерство, разбира се, също отчита дисбаланса в определени специалности и опасностите от остър дефицит до края на десетилетието, който "има потенциал да дестабилизира цялата система". Причините за него са миграцията, повишаването на средната възраст на работещите лекари и липсата на ефективно планиране на човешките ресурси в сектора, както и ниското заплащане. Специалностите, където липсват хора - инфекциозни болести, анестезиология и интензивно лечение, епидемиология, социална медицина и здравен мениджмънт, клинична патология, са "неатрактивни" за младите хора. По-предпочитани са кардиохирургията и кардиологията, акушерство и гинекология, ендокринологията. 

Силна е и тенденцията за емиграция на лекарите ни. "При нас има доста молби за сертификати за работа в чужбина. Както знаете, с влизането ни в ЕС възможността за специализация и работа на лекари и на медицински персонал е голяма", коментира д-р Йорданов. "Издаваме

Не всички от тези колеги напускат действително страната трайно, но за голяма част от тях това е факт. Не случайно ЕС обяви, че 2020 г. се очаква дефицит около един милион специалисти в медицината. Няма как ние да избягаме от тази тенденция", допълва той. По думите му броят на медицинските сестри също намалява прогресивно, което затруднява работата в болниците. 

В друга секция от стратегията е показано, че здравословното състояние и демографската картина на българите прогресивно се влошават, докато достъпът им до здравеопазване и лекарска помощ намаляват. Прогнозите са това да продължава, а също и да се засилва кризата на кадри, макар че целта на стратегията е да опита да спре тези процеси. Повечето представени мерки обаче звучат напълно пожелателно и изобщо липсва конкретност.  

Така например, за да се справи с кадровите проблеми и неравномерното разпределение на медицинския персонал в страната, в стратегията е записано, че това може да се стане "посредством политиката" и спрямо стратегията "Европа 2020", като "се оказва подкрепа за по-добро прогнозиране, планиране на нуждите и обучение на медицинските специалисти, което ще допринесе както за иновациите в организацията на дейността, така и за постигането на приобщаващ растеж". Като важни се отчитат "гъвкавостта и сигурността, предоставянето на хората на уменията, необходими за започване на работа днес и в бъдеще, подобряването на условията на труд и стимулирането на създаването на работни места", които се залагат и в европейската стратегия. 

Уж конкретните мерки, които са записани, всъщност не са много по-конкретни. В тях се включват идеи за разработване на единна система за регистриране и мониториране на здравните специалисти, включително и тези в чужбина, за по-тясно обвързване на местата в университетите с потребностите от кадри за страната, както и за актуализиране на съдържанието на учебните програми. Не се посочват обаче никакви срокове, средства и изпълнители. 

Тези съществени подробности ще се уточняват в плана за действие към стратегията, какъвто все още няма. Д-р Юлиан Йорданов обаче коментира, че и планът за действие може да пропусне важните детайли, както е станало при предишни национални здравни стратегии. Особено упорито там се пропуска източникът на средствата, които се предвиждат по една или друга дейност, обясни той. 

Заедно с парите от еврофондове, на които се разчита по презумпция, средствата за здравеопазване може и да се вдигнат над 5% от БВП, но това не е сигурно, допълни Йорданов.

Пет процента впрочем пак са малко на фона на някои западни страни с двойно по-висок бюджет за здравеопазване и с двойно по-голям дял на здравните разходи, покривани от държавата, а не на собствени разноски. Проучване у нас неотдавна установи, че близо половината от парите за здраве идват от собствения джоб. 

За 2013 г. националните разходи, предвидени за здраве, са 3.353 млрд. лв. Тази стойност е под песимистични прогнози за бюджетите за идните години, но пък е опасно близо. Оптимистичните варианти са с над 500 млн. по-високи, като за 2014 г. ведомството се надява на 4.261 млрд. лв., а за 2015 г. - на 4.411 млрд. лв. Предвид тазгодишния бюджет обаче е твърде възможно догодина парите за здравеопазване да са по-близо до долната прогнозна граница.  

В стратегията като голям проблем на здравеопазването ни са отчетени упоритите корупционни практики в болниците. Според анализа така наречените неформални форми на плащания възлизат на 3.6% от общите публични разходи за здравеопазване, или на около 120 млн. лева годишно, и последните проучвания са показали тенденция за увеличаването им.

Това според въпросните проучвания, за които не става ясно кога и по какъв начин са проведени, е резултат от негативното функциониране на здравеопазването и влошения здравен статус на населението. Лекарите приемат подкупите, за да компенсират ниските си заплати, и се наблюдават "при всички видове пациенти независимо от демографския и социално-икономически статус", пише в документа. Неформалните плащания са посочени като препятствие за извършването на реформи в здравеопазването и "влияят негативно върху ефективността, разпределяне на ресурсите, социалната справедливост, качеството".