Донорството у нас все още прохожда, смята националният консултант по трансплантология
Около 10 години са необходими на една система за донорство да заработи както трябва. Толкова отне и на първенеца по трансплантации в Европа - Хърватия. В Румъния, където усилено се работи по усъвършенстването на системата, отчитат напредък - миналата година трансплантациите там са били 50, тази година само до октомври са 100. За България можем да кажем, че е в прохождащия етап и ще ѝ е необходимо още много време.
Това коментира за "Дневник" проф. д-р Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия и национален консултант по трансплантология.
Днес ВМА отбеляза 22-ата си годишнина и почете паметта на донорите, спасили 33 човешки живота, откакто в болницата се правят трансплантации (2007 г.). За да напомнят за жеста на близките на донорите и шанса, който те са дали на хора, нуждаещи се от нови органи, в централното фоайе на болницата тържествено беше открит стенописът "Дървото на живота" на художника Михаил Лалов. Имената на всеки от донорите и годината, в която е починал, са изписани на листа сред клоните на дървото.
България е сред последните по донорство в Европа, но се полагат усилия това да се промени, коментира още проф. Владов. По думите му екипите, работещи в сферата на бъбречните и чернодобробните трансплантации, с които той самият е по-близък, са висококвалифицирани и способни. За сега по това направление не се усеща дефицит на кадри и капацитет, но има реална опасност да се появи, защото тези специалисти могат незабавно да си намерят работа в която страна поискат. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да ги задържи, предупреди Владов.
Начин да се стимулира донорството е като се говори за него, каза още националният консултант. За това голяма роля имат и медиите, допълни той.
Пред множеството по време на тържеството изпълнителният директор на Агенцията по трансплантации Марияна Симеонова заяви, че се надява Националната кампания в подкрепа на донорството, част от която е дървото на живота във ВМА и в други болници, да успее да възроди у българина чувството за принадлежност към обществото и желанието за принос, каквото би било даряването на органи след смъртта.