Проблемите с експертните лекарски комисии или т.нар. ТЕЛК-ове са от деня, в който се е родила идеята за тях. Това е мястото, където трайно или временно инвалидизирани хора в трудоспособна възраст отиват, за да получат оценка на уврежданията си и прогнозен период, за който се очаква да се подобрят. Там получават процент нетрудоспособност и в зависимост от него - инвалидна пенсия и различни социални придобивки като карта за градския транспорт и/или за влака. 

Преди големият проблем с ТЕЛК-овете беше корупцията, която дълго време разоряваше и отчайваше и без друго разорените и отчаяни хора, прибягващи до тази процедура. След дългогодишни опити корупцията да се изкорени, поне беше ограничена, защото повечето нелегални практики бяха осветлени и адресирани. Обществена тайна обаче е, че и до сега има злоупотреби, но това не е единственият и вече дори не е най-сериозният проблем. Проблем е зле измислената система и криворазбраната функция на ТЕЛК-овете като цяло. 

Това е един от сценариите, за които се чува на битово ниво. Сметката е проста: здравият и прав съсед си е платил или пък познава ключови хора в регионалния ТЕЛК, за да се ползва от допълнителните привилегии и джобни за месеца, докато човекът с тумор не е платил и съответно не е получил по-висок процент на неработоспособност, което пък значи по-ниска пенсия и по-малко придобивки.   

Историята и хората са реални. Иван Иванов, мъж на средна възраст с тежко злокачествено заболяване в ремисия, разказа на "Дневник" за нелеката си съдба, за заможния си съсед и за проблемите, с които се сблъсква в системата на ТЕЛК от няколко години насам. (Той пожела да запази анонимност от притеснение, че ако комисията го усети, ще му намали процента на инвалидност още повече, затова името му е сменено - бел.авт.) 

Става дума за ТЕЛК в неголям град в Западна България. Мъжът разказва, че когато за пръв път се явил пред комисията преди няколко години, експертите му дали 80% за срок от една година, с които имал право на пенсия от 170 лв. С допълнителните 10 лв. социални помощи, и почасовата работа, на която се хваща нелегално, ако изпадне, успявал да свърже двата края. Издържа себе си и дъщеря си на 18 години.

След една година, когато се явил отново пред комисията, Иванов получил 75% нетрудоспособност с три години валидност на решението. "Тази година изтекоха тези три години и за пореден път бях извикан. Този път беше върхът, когато за пореден път ми беше намалена трудоустроеността на 65% и срокът на решението вече стана две години", разказва мъжът. По думите му, председателят на състава "не спря да ме гледа в ръцете и да се надява между документите да има някоя тлъста банкнота, като че ли тя определя степента за инвалидност, а не документите от изследванията които бях предоставил". Той уточнява обаче, че не са му поискали пари в прав текст. 

Така пенсията му паднала до 126 лв. на месец, които са вече съвсем недостатъчни за него и дъщеря му. Обмислял да оспори решението в Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), но преценил, че разходите, които ще даде, за да пътува до София и да прекара ден в столицата, са прекалени. Освен това чул от познати, че НЕЛК почти никога не коригира първоначално дадения процент. Вместо това изпратил писмо до омбудсмана на републиката, който отвърнал, че не може да се намеси, защото оценка на трудоспособността се прави само в ТЕЛК-овете и има правила за обжалване. 

Зам.-министър Дянкова коментира и, че намаленият процент на нетрудоспособност би трябвало да радва г-н Иванов, защото това означава, че състоянието му се подобрява.  

Уви, това би било вярно в случай че системата беше кристално чиста и за решенията ѝ нямаше съмнение дали са професионални или се дължат на липса на "тлъста банкнота между документите".

Дори доверието да го имаше, отчаянието и мизерният живот далеч под прага на бедността, в които живеят "Иван Иванов"-ците в България, сбъркват представите им за това кое е добро и кое лошо за самите тях. Добре е да си здрав и да работиш, без да разчиташ изцяло на помощ от държавата, а не обратното. 

Има обаче и десетки хиляди хора с тежки увреждания, при които пожеланието за здраве, просто не е приложимо и състоянието им не се променя за една, две или дори три години. В тези случаи популярен "трик" за спестяване на средства от страна на комисиите е варирането на инвалидността само с няколко процента около 91-ия. Под него хората губят право на придружител и максималния размер на пенсията. За голяма част от тези в най-високата група обаче нуждата от постоянна помощ никога не престава, а пенсията, която им се отпуска, така или иначе не стига и за базовите им месечни потребности. 

които се отпускат, но истината е, че техният дял е дори под средния за Европейския съюз, отбеляза социалният министър Хасан Адемов на среща с журналисти в края на октомври.

Към септември 2013 г. пенсионерите с инвалидни пенсии (лични и наследствени) у нас са малко над 500 хиляди, като повече от половината от тях са в трудоспособна възраст. Инвалидните пенсии, които се отпускат като цяло обаче са почти двойно повече. Причината е, че по-голямата част получават по две пенсии, например наследствена и лична, но втората не е в пълен размер. 

Лошата симбиоза между здравното и социалното ведомство също е пречка. "Социалният и медицинският аспект на увреждането са съвършено различни. Трябва оценката на вида и степента на увреждането да си бъде проблем на социалния вектор, а оценката на загубената трудоспособност да се прави от здравеопазването. Сега тези неща се съчетават от ТЕЛК, но не ефективно", коментира социалният министър.  

Решение, което предлага Адемов за догодина, е цялостно затягане на механизма за издаване на решения от ТЕЛК и отпускане на инвалидни пенсии, за да се задуши практиката за издаване на фалшиви документи. Идеята му е вместо процент нетрудоспособност водещият критерии да стане видът и степента на увреждане, което е записано и в закона за интеграция на хора с увреждания.

Това означава например незрящ човек да бъде оценен като 100% инвалид за професиите, изискващи зрение, но да се счита за здрав в останалите случаи. Така истинската помощ ще дойде от прилагане на активни политики по заетостта, които да позволяват на възрастните и хората с увреждания да останат по-дълго на пазара на труда, вместо да разчитат на символична помощ от държавата. Не е ясно все още какво би означавала тази промяна във финансово отношение нито за държавата, нито за пенсионерите.