Пациенти с ревматични заболявания се притесняват, че касата им готви рестрикции

На живо
Заседанието на Народното събрание

Пациенти с ревматични заболявания се притесняват, че касата им готви рестрикции

Роза Чеглайска, Асоциациа на болните от ревматоиден артрит
Роза Чеглайска, Асоциациа на болните от ревматоиден артрит
Притеснени пациенти от цялата страна звънят с въпроси заради слухове, че ще бъде намалена реимбурсацията за биологично лечение за ревматични заболявания. Ние от седмици търсим диалог и отговори от Здравната каса, но резултат няма. Часове преди настоящата пресконференция получихме писмо от институцията, в което няма отговори, а сухи цифри. 
Това разказаха пред медиите представители на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит и Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България. Те признават, че информацията, която се е появила в пространството е непроверена и непотвърдена, затова и активно опитват да се свържат с касата, откъдето обаче не коментират. 
В момента НЗОК плаща 75% от скъпото лечение за автоимунни заболявания, а останалите 25%, които възлизат на около 600 лв. на месец се покриват от фармацевтичните компании. Това обаче не можа да продължава вечно, а ако се намали реимбурсацията, това ще е прекалено натоварване за фармацевтите. Навсякъде в Европа, държавата поема 100% от тези лечения, защото са изключително важни за запазване на трудоспособността и качеството на живот на хората с тези хронични и нелечими болести, обясниха Роза Чеглайска и Боряна Ботева от пациентските сдружения.
Условията за тези пациенти и без друго са лоши. От личен опит Ботева описа десетте стъпки, които пациентите (обикновено със затруднено движение) трябва да преминат, за да получат лечение. Първо трябва да вземат направление за ревматолог, след това да отидат при него за разписване на изследвания, оттам да направят многобройните изследвания, които не се покриват изцяло от касата. С резултатите си записват час и се явяват пред Специализираната комисия (има само три такива в страната, а заседанията им са единствено в четвъртък).
На опашката там обикновено има по 60-80 човека. След седмица пациентът се връща да си вземе подписаните документи и с тях отива в Регионалната здравноосигурителна каса. Там срокът за преглед на документите е 60 дни за начало на терапията и 30 дни за продължаването й. Когато получи обаждане отива да си прибере протокола, който вече му дава право на лечение. С него се връща при личния лекар, който му издава рецепта, но и на последната спирка - аптеката - се чака по няколко дни докато се достави медикаментът. Междувременно, ако терапията се прекъсне, проблемите на тези пациенти се връщат и дори се рискува тя да спре да действа, отбелязва Ботева. 
Допълнителни проблеми са недостатъчните предвидени изследвания и право на рехабилитация. С теза заболявания живеят около 100 хиляди българи. Двете пациентски организации настояват за разширяване на пакета от дейности за диспансеризацията и наблюдението на хората с ревматични заболявания, както и пълна реимбурсация на медикаментите и необходимите изследвания за тези пациенти. Петиция с тези искания вече набира подписи в интернет.