Преди дни Световната здравна организация обяви епидемията от вируса ебола в Западна Африка за "изключително събитие" и предупреди, че представлява международна криза с опасност за здравето. От февруари тази година, жертвите на смъртоносната болест в Сиера Леоне, Либерия и Гвинея са вече около 1000, а днес беше обявен и първият смъртен случай на европеец, заразен с вируса.

Позитивните новини са, че международните организации са концентрирани върху овладяването на кризата, фармацевтични компании и научни екипи работят върху ваксина, а български и чуждестранни експерти успокоиха, че вероятността заразата да се разпространи извън третия свят е много малка. 

Ето кои са най-често задаваните въпроси, свързани с вируса ебола (отговорите са от официалния сайт на СЗО): 

Ебола е вирус, познат от 1976 г. насам, когато избухват епидемии едновременно в Южен Судан и в Демократична република Конго. В Конго болестта възниква в градче близо до реката Ебола, откъдето идва името на вируса. Тогава се разболяват общо над 600 души, от които 431 не са оцелели.

Това е един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на човечеството. Способен е да убие между 60 и 90% от носителите си. Настоящата криза в Африка с вече около 1000 смъртни случая е най-голямата в историята, като фатален край има при шест от десет болни. 

Ебола всъщност е група от пет вида вируси (Bundibugyo ebolavirus; Zaire ebolavirus; Reston ebolavirus; Sudan ebolavirus; Taï Forest ebolavirus), които проявяват различни симптоми и се разпространяват в различни части на света (Централна и Западна Африка, Китай и Филипините). Засега единствено видовете на ебола в Африка са причинявали зараза и смърт сред хора, докато в Китай и Филипините е имало огнища единствено сред животни. 

Болестта е силно заразна. Възниква най-често в отдалечени градове в близост до тропическите гори в Централна и Западна Африка. Болестта се пренася от диви животни. Документирани са случаи на инфектирани шимпанзета, горили и маймуни, антилопи и таралежи, но се вярва, че прилепи от семейство Pteropodidae са естествените домакини на вируса.

Между хората, вирусът се предава чрез пряк контакт до телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), но след време за предаване е достатъчен и допир до кожата на болния или заразена повърхност, тъй като вирусът започва да се отделя и от рушащите се клетки на епидермиса. Опасност от заразяване представляват и погребалните церемонии и ритуали, тъй като вирусът продължава да живее известно време в мъртвото тяло.

След излекуване човек престава да бъде заразоносител, но има тази особеност, че семенната течност на заразените мъже остава инфекциозна до 7 седмици след излекуването им. Хората, които са се възстановили успешно, придобиват имунитет срещу болестта, или поне досега не е регистриран случай на повторно разболяване.

Симптомите се развиват в период от 2 до 21 дни след заразяването. Започва се със симптоми като при грип - главоболие, диария, повръщане, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки.

В по-напреднал етап започват треска от висока температура, бъбречни и чернодробни кризи и вътрешни и външни кръвоизливи, които обикновено са причината за фаталния край. Лабораторните показания на заразени хора показват ниски нива на бели кръвни телца и повишено съдържание на чернодробни ензими в кръвта.

Най-сигурният начин да се диагностицира болестта е чрез изследване на кръвта, тъй като симптомите могат да се сбъркат с още десетки тропически и инфекциозни болести.

Ваксини и лечение срещу ебола накратко няма - нито за хора, нито за животни. Единствената грижа за болните в момента е вливането на големи количества течности по време на първия етап от развитието на симптомите, за да се спре дехидратацията от агресивната диария и повръщане. Пациентите се поставят под строга карантина. 

Ваксини се разработват, но никоя не е близо до пускане за масова употреба. Заради настоящата ситуация фармацевтични компании и научни организации са ускорили процесите и една от ваксините вече се подготвя за клинични тестове с хора, след като е показала добри резултати с животни. Ако опитите са успешни продуктът ще започне да се произвежда и разпространява не по-рано от 2015 г. 

Предвид че животните са първоизточникът на заразата, Световната здравна организация настоява за строга хигиена в животинските ферми в Африка, като се правят редовни почиствания с натриев хипохлорит. При подозрения за инфекция от организацията изискват незабавна карантина и внимателно унищожаване на заразените животни. Също така всички животински продукти трябва да са много добре обработени преди консумация.

Информираността сред населението за начините на предаване и предпазване от болестта е най-ключова, убедени са още от организацията, затова рабоят активно за осведомяването на хората в засегнатите страни. Контакти със заразените трябва да се избягват и са абсолютно забранени без необходимата изолираща екипировка; хигиената трябва да е на високо ниво, съветват от там.

Понеже в ранните етапи на инфекцията симптомите са леки, здравните служители в Африка трябва да прилагат еднакви превантивни мерки към всички пациенти. Лаборантите също трябва да внимават с пробите, които изследват, предупреждават още от СЗО.