Какво е "синдром на емоционалното прегаряне" и как се превъзмогва
Акушерка опита да убие 4-дневно бебе в столичната болница "Софиямед" вчера вечерта. Случаят шокира всички, но бързо предизвика и дебат за психичното здраве на здравните служители и тежките условия при които работят. Още не е изяснено какво е отключило агресията на жената, но едно от най-вероятните обяснения е синдромът на емоционалното прегаряне, което е типично за медицинските служители.
"Дневник" потърси семейният психотерапевт Елена Кръстева, за да обясни какво представлява синдромът, какви са симптомите му и какво е здравословното решение. Тя се въздържа от коментар по конкретния случай, с който не е запозната от достатъчно близо.
Какво означава "бърн аут"?
За синдрома "бърн аут" се заговаря през 70-те години на миналия век, наричат го синдром на емоционалното прегаряне. Той се проявява най-вече при обгрижващите професии, т.е. тези при които има непрекъснат, емоционален контакт с други хора и техните проблеми - здравните служители, психолози и психиатри, учители и др.
Предпоставките за прегаряне се натрупват и като се добавят факторите на средата като лошите условия на труд, недобрата оценка на професионалната работа, разочарование... Хуманитарните професии тръгват с много голяма доза идеализъм и желание да се помага на хората, но в един момент това не може да се осъществи, т.е. има и лична фрустрация.
Много често и заплащането изиграва роля, то също влиза в условията на труд. Дългите смени срещу недостатъчно заплащане могат да са обезкуражаващи и да няма грижа към служителите.
Всичко това води до отчаяние, обезчувствяване. Има различни стадии, но най-важните аспекти са физическата и емоционалната умора. Не можеш да се възстановиш и влизаш в една рутина. Заради тази рутина се получава и деперсонализацията - обезличаването на пациентите за които здравните служители се грижат. Всички действия се свеждат до рутина, вършат се определени действия без да има емоционален контакт, защото човекът вече няма капацитет за това.
Какви са симптомите?
Симптомите са на много нива. И емоционални - човекът е в апатия, депресия, отчаяние, не изпитва радост. Има и физически симптоми - често боледува и отсъства от работа, пада му имунитета, развива язва или проблем с кръвното, появяват се психосоматични симптоми. Просто организмът издиша на физическо ниво, а на поведенческо ниво се забелязва точно това автоматично изпълняване на задълженията.
Или пък може да има оплакване, мрънкане. Други започват да пият в работно време. Т.е. не успяват да се справят със задълженията в работата.
На когнитивно ниво - вече има дистанциране, дисоцииране от проблемите на хората. Така постепенно може да се развие наистина невъзможност и непоносимост към хората, за които трябва да се грижат, дори омраза. Много често поведението е агресивно, насочено към самия себе си, а не към пациента, но не се изключва и жестокостта към другите.
Какво е решението?
На доста по-ранен етап проблемът трябва да се адресира и дискутира било със семейството, приятелите, колегите или професионален психотерапевт. Този проблем не трябва да се подминава, веднага щом се забележат наченки на безрадостност и отчуждение, трябва да се потърси помощ и да започне да работи по това.
Още в ранния етап човек, който усеща емоционална умора, трябва да започне да преосмисля приоритетите и целите си, да прецени дали това, което иска да постигне е възможно, дали е удовлетворен от това, което прави. Задължително трябва да се погрижи за себе си - да има занимания, хоби и радости извън работата.
Изобщо превенцията на прегарянето е най-ключова, защото възстановяването е много трудно и процесът е неприятен. Една дълга почивка на плажа би била някаква стъпка, но по-важното е, че е необходимо едно дълго преосмисляне на това какво се случва с теб. Също и да си поставиш нови задачи и цели, защото очевидно тези, които си имал досега, са неизпълними и те правят нещастен.