Агенцията по трансплантации: Слабата информираност е най-голямата пречка за донорството

Даряването на органи е много благородно нещо. Винаги съм се чудил обаче, когато изведнъж изгубиш най-близкия си човек, какъв шок е това. Колко е трудно да приемаш, че няма шанс да продължи да живее. Как да повярваш на 100% на лекарите, които ти казват, че не може да се оправи, след като не им вярваш по принцип. Как да позволиш тялото на този, с който си едно цяло, да бъде кълцано? А трябва да решиш бързо. Трябва!

КАК?

• 1 5
• Докладване

Според мен прилагането на системата 'донор по подразбиране' е много правилна крачка напред. Даже смятам, че трябва да започнат да добавят въпроса "искате ли да сте донор ако изпаднете в мозъчна смърт?" при изкарване на лични документи, и да се поставя малък знак на личните карти и книжките (или ок, само на книжките), за да може да се реагира бързо при тежка катастрофа и да се използват органите на клинично мъртвите пострадали. Накратко - това трябва да е личен избор, направен преди нещо да ти се случи.

• 0 3
• Докладване

На мъртвия органи не са му нужни. Трябва да се въведе максимално затормозяваща административна система за отказ от донорство, и никакви питания на близките.

• 4 2
• Докладване