Танците не само сближават, но и намаляват болката, установиха учени
Танцът е универсално средство за комуникация и изразяване на емоция. На хората им е вродено да откликват на музиката - дори бебетата понякога си тактуват и се поклащат в ритъма. Екип учени обаче вярват, че движенията под съпровода на музика (като се остави настрана добре прекараното време и физическото упражнение) имат едновременно два неподозирани благоприятни ефекта - засилват привързаността между хората и повишават прага на поносимост към болката.
Проучването, което е в сравнително малък мащаб, е публикувано в журнала на научната организация The Royal Society. То е проведено с 264 млади човека в Бразилия, като са измерени праговете им на търпимост на болка и симпатиите им към околните преди, по време и след танците. Младежите били разпределени в различни групи - седнали и правостоящи, танцуващи в синхрон или в свободен стил.
Оказало се, че най-благоприятно за сближаване по време на танцуване е синхронизирането с околните. Дори най-малките движения като щракането с пръсти, които се правят едновременно с партньора, засилват значително чувството за привързаност и доверие към него - много повече, отколкото когато движенията се разминават.
Учените обясняват това с функцията на мозъка - когато вижда огледално движение на собственото движение, той възприема отсрещния образ за естествена част от обстановката и дори за част от себе си. Затова например много гребци казват, че в момента на пълна синхронизация със съотборниците си вече се чувстват като част от цял организъм, а не като нещо самостоятелно.
Химичното обяснение, е че заради физическото усилие по време на танца тялото отделя ендорфин, а ендорфинът е известен като хормона на щастието. Всъщност се отделят цял коктейл от хормони, които са отлична основа за засилване на чувствата.
Точно така учените установили и връзката на танца с прага на поносимост към болката. Един от ефектите на ендорфина е, че повишава тази граница, а това бил най-лесният начин за изследователите да проверяват с какви разлики се движат нивата на хормоните при различните групи в експеримента. Колкото по-увлечени в танца били участниците, толкова по-малко болка усещали - измерването ставало чрез надуваеми маншети за измерване на кръвното налягане, прикрепен към ръцете им.
По време на теста проличала значителна разлика между правостоящите и седящите участници - прагът на поносимост на първите бил много по-висок от този на вторите. Освен това обаче имало още една отчетлива закономерност - групите, които танцуват в синхрон издържали повече на болката, дори тези в седнало положение. С други думи, моралната подкрепа под формата на танцови движения била от съществено значение. Най-добрата комбинация и в двата аспекта на експеримента се оказала енергично танцуване в ритъм с други хора.
Макар и да не изглежда като революционна информация, учените от сдружението The Royal Society са убедени, че откритието им може да помогне много в развиването на нови видове терапии, свързани с танца, каквито в последните десетилетия набират голяма скорост. Музиката вече се използва като средство за много и различни терапии, например при деца с аутизъм, а танците - за упражнения на хора с невро-дегенеративни болести като Паркинсон и деменция.