Донорите на органи в България са по около 20 души на година, а в страни като Белгия, Австрия и Хлонадия, които са близки по брой на население до нас - над 200. С темпа, с който в момента се правят трансплантации у нас, за да се помогне на всички над 1000 души в списъка на чакащите ще отнеме повече от 12 години, докато във водещите страни по донорски програми като Хърватия срокът на изчакване е малко над 1 година.  

Това показва равносметката от статистиката за органното донорство в Европа и България. Данните бяха изведени по време на кръгла маса на тема: "Донорството на органи и трансплантация в България – медицински, правни и социални въпроси", която се състоя днес в Народното събрание с участието на депутати, специалисти трансплантолози и представители на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ), както и пациентски организации. 

Специалистите се обединиха около това, че не е реалистично скоро да очакваме да настигнем Запада, но че се движим в правилна посока. "Имаме достатъчно легла, и макар че лекарите в областта не са достатъчно - са качествени", обобщи директорът на ИАТ Марияна Симеонова. Към момента има 26 болници, където може да се потвърди мозъчна смърт, към тях се прибавят и 4 нови трансплантоогични центрове, а още 4 са заявили готовност и започва процесът по обучението им, съобщи тя. 

За да се развие донорската програма у нас са необходими юридически условия, финансиране, обществен ангажимент, изброи д-р Вилиян Платиканов, ръководител на клиниката по анестезиология и интензивно лечение във варненската болница "Св. Марина" и координатор за ИАТ. По думите му работата на координаторът е изключително сложна и тежка, затова сред приоритетите трябва да е и организацията на болнично ниво, обучението на специалистите и цялостната промяна на отношението на медиците към донорството. 

Даряването на органите на близък в мозъчна смърт не е нещо, което трябва да има финансово измерение, но би могло да се стимулира - например като държавата поеме разходите по погребението на донора, посочи като пример юристът Стоян Ставру. Той подчерта, че в действащото законодателство у нас има пропуски, които трябва да се отстранят и въпроси, които много ясно да се уточнят, за да може процесът да потръгне.

Така например в момента у нас има съгласие за даряване на органи по подразбиране, но така или иначе лекарите винаги питат близките. Какво се случва обаче, ако човекът е дал изричното си съгласие приживе, а близките му отказват да дарят органите - трябва да се напише категорично чия дума има по-голяма стойност или дори да се прекрати практиката да се питат близките при изрично предварително съгласие, както е в чужди практики, посочва Ставру. Друг въпрос е и думата на кой близък има най-голяма тежест - съпруг или родител, дете, брат или сестра.

Според представители на пациентските организации в България трябва да се позволи кръстосаното живо донорство, тъй като то в момента така или иначе се практикува, но пациентите са принудени да правят процедурата в чужбина. Националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов обаче се обяви категорично против и обясни, че има риск кръстосаното донорство да провали цялата трансплантационна програма, защото ако нещо се обърка с живите донори, ще се загуби и без това ниското доверие в медиците и трансплантациите у нас.