Проучването е на докторанта по икономика от университета "Бъркли" Патрик Бейлис, който разработил алгоритъм и в продължение на две години - 2014 и 2015 - следил настроенията в социалната мрежа Туитър и ги съпоставял с метеорологичните условия. За този период в анализа се включили над 1 млрд. туита, като по ключови думи били оценявани на "по-скоро положителни" или "по-скоро отрицателни". 

Бейлис установил, че общото настроение в ден със средна температура от 22 градуса е отлично, но спадът на щастието е осезаемо в дните над 32 градуса. Амплитудата е съизмерима с тази между радостта през уикенда и пълната й липса, когато дойде понеделник, която също се очертала като тенденция в резултатите от изследването. 

За да прецени прецизно настроенията на всеки от изследваните над 1 млрд. туитове, икономистът използвал широк речник на думите с положителен и на тези с отрицателен заряд, а също и популярните емотикони като :), :(, :D. Разбира се, това означава че сред резултатите вероятно са се промъкнали иронични изказвания или строго личностни разсъждения, които нямат общо с метеорологичните условия. 

Общата тенденция обаче е неоспорима, категоричен е американският учен. Той признава, че за това може да има и друго съвсем логично обяснение - простият факт, че когато е прекалено студено, хората се въздържат да изваждат ръцете и смартфоните си от джобовете си, за да ги ползват. При ниски температури негативните туитове не били толкова много на брой колкото по време на жегите, но пък били по-мрачни, уточнява анализаторът.   

Според икономистите на "Бъркли" проучването има огромно значение, особено в условията на глобално затопляне и неумолимо повишаване на температурите на Земята. Интересна закономерност, установена в него, е че при повишаване на температурите само с половин градус, хората от развити икономически региони понижават нивото си на щастите до това на хора от по-слаби икономики. "Макар че вече има доста точни изчисления за загубите, които планетата и производителите ще претърпят, ако повишаването на температурите продължава, подценяваме социалния ефект, който ще има върху хората", коментира авторът на изследването.