Пет рецепти за дълголетие от петте зони с най-много столетници в света
Какво е общото между Сардиния, Окинава, градчето Лома Линда в Калифорния, гръцкия остров Икария и полуострова Нико́я в Коста Рика? Това са петте места в света, където е концентриран най-големият брой столетнитци на глава от населението. Те са така наречените "сини зони", от които според изследователите, всички останали могат да черпят знания и пример за здравословен начин на живот.
Сините зони са подробно описани в едноименната книга на автора на "Нешънъл джиографик" Дан Бютнър, издадени и у нас през 2014 г. Бютнър работи по труда си от 2000 г. и с помощта на учени е извадил най-отчетливите тенденции в начина на живот, които споделят дълголетниците от различните краища на света, както и специфичните им навици, които допринасят за продължителния им живот.
Един от основните изводи в книгата е, че диетата не е единственият фактор за дълголетитето, но е един от най-важните. Иначе общи черти между столетниците в петте области в Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия е че се движат много и имат силно развито отношение към това кое е здравословно и кое не е. Имат изградени навици да се справят навреме със стреса и в общия случай са част от голяма общност - семейна, религиозна.
Новата книга на Дан Бютнър (от 2015 г.) е посветена изцяло на хранителните навици на столетниците в сините зони. Рецептите им са от преди културата на фаст и джънк фууд-а, затова са ценна отправка за всеки, който би искал да излезе от порочния кръг на модерността, пише авторът, цитиран от британското обществено радио NPR.
Сред общностите в тези места отсъстват най-разпространените болести в останалия свят - сърдечно-съдовите, онкологичните, хроничните. Според изследователите това се дължи отчасти на комбинацията от четирите правила в храненето, които жителите на сините зони неизменно спазват:
- Спират да се хранят, когато стомахът им е пълен на 80%, за да избегнат напълняване
- Започват с по-голямото хранене сутрин и ядат много по-малко следобед или вечер
- Хранят се предимно със зеленчуци и особено бобови култури. Рядко ядат месо и при това в малки порции - между 90 и 120 грама средно пет пъти в месеца.
- Пият алкохол умерено и редовно - 1-2 чаши на ден
Всяка от зоните си има предпочитания, които я отличават. Така например в
Икария, Гърция - островът, на който хората забравят да умрат,
както го определя статия на "Ню Йорк Таймс" от 2012 г., е особено популярна средиземноморската диета. Но освен това там на почит са картофите, козето мляко, пчелният мед, варивата, най-вече нахут, дребният боб папуда и лещата, дивата зелена мерудия, плодовете и риба в сравнително малки количества.
Типични в диетата на жителите на Икария са също така и сиренето фета, лимоните и подправките като сладката салвия и сродната на ригана майорана, които обикновено се консумират като чай. Агнешкото, което е традиционно за Гърция, също присъства на трапезата на икарийците, но много рядко.
В Окинава, Япония
известен и като японския Хавай заради спокойната атмосфера, безкрайните плажове и разкошното време, е отчетена изключително висока продължителност на живота. 6.5 души на 10 хиляди там доживяват 100 години, докато в западния свят и в частност САЩ делът е около 1.7/10 хил.
Столетниците на остров Окинава са преживели няколко сериозни кризи в последния век, така че диетата им е по-особена. Така например периодът на войната в средата на 20-и век внася някои американски готварски традиции и на острова започва да се яде повече ориз, млако и месо, и по-малко от традиционните дотогава водорасли, куркума и сладки картофи. Въпреки това остава навика да се редуват храни от земята и от морето всеки ден. Най-популярните продукти там в момента са вид тиквички - момордика харанция, тофу, чесън, кафяв ориз, зелен чай и гъбите шитаке.
Сардиния, Италия
Този красив остров насред Средиземно море също е специфичен с нещо - в него съотношението на столетниците жени и мъже е едно към едно, докато в останалата част от сините зони жените достигат кръглата трицифрена възраст пет пъти по-често от мъжете. Учените не са открили на какво се дължи този забележителен баланс, но поне е ясно какви са ключовите съставки: овче сирене (пекорино) и козе сирене - по около 15 килограма на човек на година, комбинирано със средиземноморски тънки питки хляб, пълнозърнест или ечемичен. За подправка и разнообразие от сиренето на Сардиния използват и големи голичества резене (див копър), бакла, нахут, домати, бадеми и вино от сорта Гренаш.
Като се изключи здравословното хранене, самите сардинци отдават дълголетието си на дадености на природата като чистия въздух на острова и зелените пасища, на които живее и се храни добитъкът, а също и на местното вино и редовния секс ("всяка неделя").
Лома Линда, Калифорния, САЩ
Лома Линда е името на градче в южния американски щат, в което живеят основно адвентисти от седмия ден. Общността е известна с това, че отрича тютюнопушенето, пиенето на алкохол, танцуването, телевизията, киното и всякакви медии, които отвличат от вярата. В това градче са отчетени най-ниските нива на сърдечни заболявания и почти никакво наднормено тегло на фона на останалата част от Щатите.
Адвентистите следват библейската диета, която включва много зърнени култури, плодове и зеленчуци, пият само вода, а захарта е абсолютно табу. Добавят в рецептите си и много тофу. Част от тях ядат редовно риба (малка порция всеки ден), което според статистиката на продължителността на живота в общността осигурява десет години повече отколкото при веганите, които отричат и рибата. Топ храните в Лома Линда са авокадото, сьомгата, ядките, бобовите и зърнените растения, овесените ядки и соевото мляко.
Полуостров Нико́я, Коста Рика
Когато авторът на проучването на сините зони посещава Нико́я за пръв път, 99-годишна жена (сега на 107) му поднася "най-вкусното ястие на света" - ориз и боб, гарнирани с кашкавал и кориандър, поднесени върху царевична тортила и яйце отгоре. В основата на готвенето на полуострова е така наречената "света троица" на Латинска Америка - боб, царевица и тиква. Традиционни са също и папаята, репите, бананите и спецален вид палмов плод, който се среща само по тези места.