Мит е, че ревматоидният артрит е "бабешка болест". Всъщност той възниква най-често в средната възраст с пик между 40 и 50 години и възрастовата граница пада все по-ниско. В България от това заболяване страдат около 60 хиляди души, а заедно с другите две автоимунни болести от този тип - болестта на Бехтерев и псориатичния артрит - са общо над 100 хиляди. От тях само около 4500 получават модерно лечение.

Специалисти ревматолози, фармацевти и журналисти обсъдиха статистиката и проблемите на хората с артрит в България миналия уикенд на първото издания на Академията за здравна журналистика, оргаизирана заедно с Асоциацията на болните от ревматоиден артрит.

Артритът представлява възпаление на ставите. Причинява подуване, болка, скованост и зачервяване в ставите, нерядко се съпътства и от други болести. В напреднала фаза може да доведе до тежки деформации на костите и ставите. Всяка година от ревматоиден артрит се разболяват около 14 на 100 хиляди мъже и 36 на 100 хил. жени. Смъртността при тях е с 27% по-висока в сравнение със здравите хора, а продължителността на живота намалява с 18%. При средна продължителност на живота в България от 74 години, това са 13 години по-малко, при това преживени в болки.

Хората с артрит изпитват непрестанна болка и се уморяват бързо, а това се отразява особено зле на психиката им. Обикновено те са депресирани и демотивирани за работа и личен живот, разказаха председателят на пациентската асоциация Роза Чеглайска и ревматологът д-р Наталия Маринкова. Статистиката за страната ни показва, че ставните възпаления са третата най-честа причина за отсъствие от работа и в пропуснати ползи за икономиката се изчислява на около 27 млн. лева на година.

Болките започват постепенно, обикновено със сковаване на крайниците и дискомфорт в гърба и кръста през нощта. Младите хора, които усещат подобни типично старчески болежки не трябва да се колебая да се консултират с ревматолог, съветва Роза Чеглайска. Самата тя е била на 28 години, когато е диагностицирана с уж бабешкия ревматоиден артртит, а помощничката й в асоциацията Ани се е родила с него. Хората с роднини с артрит трябва да са още по-внимателни, защото той е и в гените.

Заради нездравия стоицизъм на българите, или иначе казано - слабата здравна култура, много хора не обръщат внимание на болките, дори когато са нетърпими, или отиват при личния си лекар, който не винаги може да насочи към правилния специалист. Обаче така се губи ценно време - когато се отключи болестта, прогресията може да започне много бързо и още на шестия месец да се види ерозия на ставите. Стигне ли се до ерозия, процесът вече е необратим, разказва ревматологът д-р Маринкова.

Проблем за диагностицирането в България е също и малкият брой на специалистите ревматолози. Всъщност до неотдавна такива изобщо не е имало, а артритът се е диагностициал и следял от кардиолози. Сега у нас има около 70 специалисти и много области в които изобщо липсва подобна помощ, например в Северозападна България, в Кърджали и на много други места, разказа специалистът. Липсват и достатъчно ставни ехографисти, които да разпознават ерозията, допълва тя.

Ефективно лечение за артрита доскоро нямаше, а само поддържаща терапия, която облекчава болките и затрудненото движение. До момента сферата на ревматологията единственото лечение, което показва спиране на прогресията на болестта - спиране на инвалидизацията - е биологичната терапия. Традиционните лечения носят само облекчение, но не спират процеса на увреждане, обясни д-р Наталия Маринкова.

От 2010 г. биологичната терапия се заплаща от касата, но с условия. За да бъде изписано лекарството, пациентът трябва да е в по-напреднала фаза и да не е в последна. Така терапията е недостъпна нито за хората, при които болестта може да се спре с почти незначителни увреждания, нито за тези, за които е най-необходима, за да не се инвалидизират.

Лекарствата струват между 1000 и 2000 лева на месец и по това перо НЗОК дава над 55 млн. лева на година или около 10% от бюджета си за лекарства. Заради високата цена са наложени строгите критерии кой може да се ползва от лекарството и кой не.

Желанието на ревматолозите и на Асоциацията на болните от ревматоиден артрит обаче е здравната каса и държавата да осъзнаят парадокса. Цената, която касата би плащала за лечението на всички хора с автоимунни ставни заболявания, а не само за тези в напреднала фаза, би се връщала в бюджета, защото те ще останат здрави и трудоспособни. Ще се предотвратят и съпътстващите заболявания, които също струват пари, а най-важното е, че ще им се спести болката.