Акад. Атанас Атанасов, биотехнолог: Никога не е късно човек да започне да живее така, че да е господар на здравето си
Като медиен партньор "Дневник" прредстави с кратки интервюта част от лекторите в първото издание на Форум "Дълголетие", което ще се проведе тази неделя - на 17 април в столичния Независим театър. Научнопопулярният форум с участието на 12 български и чуждестранни специалисти и учени ще даде различни гледни точки за генетиката, здравословното хранене, здравословния начин на живот и напредъка в науката и технологиите в стремежа към по-дълъг и здрав живот.
Последният гост в поредицата е акад. Атанас Атанасов. Той е един от ключовите фигури в развитието на геномните изследвания в областта на селското стопанство България. Специалист е по кенетика и селекция в агрономството, също и пионер в сферата на растителните биотехнологии в България от 1967 г.насам. Днес неговите постижения са международно признати в страни от целия свят.
Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии и геномиката на растенията. Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността и организиране на контрол при използването на генно модифицирани култури, както и оценка и управление на риска при създаването и освобождаване на ГМО в околната среда. Неговата шеговита формула за дълголетие е: "зряло сирене, куртовска капия и чаша мавруд всеки ден".
За какво ще говорите на Форум "Дълголетие" 2016?
- Ще се опитам да засегна въпросите за дълголетието от гледна точка на взаимодействието на различни фактори като качеството на храната, генома на човека, средата в която той живее, космическите сили и т.н. Взети заедно те биха могли да дадат една картина, с която всеки човек би могъл да се съобрази и да се опита дори по емпиричен път да достигне до тази собствено изработена "рецепта", която би му позволила да балансира собствените си енергийни сили по такъв нека да го наречем превантивен начин, че той да не може да влиза в болестно състояние. С други думи, колкото по-дълго може да поддържа това състояние човек, толкова по-дълго той може да се радва на живота.
Тази възможност в днешно време придобива нови измерения с развитието на науката с така наречените - омикс технологии, които на различни молекулни и атомни нива разглеждат процесите, които текат във всяка жива клетка. Колкото по-добре ги познаваме, толкова повече ще знаем за силните и слабите страни на своя организъм. По този начин се очаква ние да имаме повече средства за елиминирането и подтискането на болестните състояния, които всеки един от нас има в себе си по една или друга причина.
С какво бихте искали да ви запомнят внуците?
- Личният пример винаги е бил този, който ме е ръководил, ако трябва да давам на някого урок, гледайки от камбанарията на опита и възрастта, която имам зад гърба си.
Така, че освен гените, които всеки един от нас притежава и които по една или друга причина по-често се предават, или по-скоро проявяват не в децата ни, а във внуците ни, то би ми се искало те да избегнат тези грешки, които аз например съм допускал при храненето си, поради слабите познания или в поведението си, които аз съм имал, или допускал до петдесетгодишната си възраст. С други думи никога не е късно човек да започне да живее по начин, който би го накарал да се чувствува господар, а не подчинен или подвластен не само на съблазните, но и на всекидневния стрес, който ни придружава при различни обстоятелства.
Това, което на думи съм се опитвал да им кажа е да не изпитват срам от себе си, когато гледат сутрин своя образ в огледалото, или най-малкото да не се повтарят упорито в грешките, които те разбират, че са допуснали.
Какво бихте направили, ако знаете че разполагате с още 100 години живот?
- Най-напред човек трябва да си зададе въпроса, дали ги заслужава и ако да, дали той е достатъчно готов да приеме това предизвикателство.
Ако мога правилно да отговоря на тези въпроси, то тогава съм почти сигурен, че знам какво искам от този живот и което е по-важното, как да го направя. Едно нещо в което съм сигурен, че бих искал да направя, е да мога да давам на хората още повече от себе си, независимо от тяхната принадлежност.
След няколко месеца навършвам 73 години и разбрах, че едно от нещата, които могат да направят човека истински щастлив, е, ако той е в състояние да се раздава по един естествен начин, отколкото обратното.
Какво ядете и какво не ядете?
- Ям всичко, което моят организъм иска. До петдесетгодишната си възраст нямах строга философия как най-правилно трябва да се храня. Смесвах храните и попреяждах.
Сега след като и професията и хобито ми, свързани с качеството и безопасността на храната, станаха едно цяло, се старая в максимална степен да избегна тези грешки, които съм допускал в миналото. Но като имам предвид че при всеки жив организъм част от генетичния материал спира да работи, а друг започва да функционира, гледам да нагодя начина си на живот съобразно това дали нещо на моя организъм му понася, или не.
Какво трябва да промени човек, за да живее по-добре?
- Да бъде по-малко лаком и в буквалния и в преносния смисъл на думата, повече да дава, отколкото да взема, по-малко злоба и егоизъм и да обича еднакво всички живи същества около себе си. Тогава това означава, че той уважава и себе си. Тогава дълголетието ще дойде от само себе си.