Продъжлителността на живота расте устойчиво в целия свят. В момента е над 67 години, а само преди половин век е била под 50 години. Това означава, че планетата прогресивно застарява и ще се обитава от все повече и повече възрастни хора. Според изчисленията на ООН през 2050 г. те ще са над 2 млрд. или една четвърт от всички хора по света.

На този фон България се нарежда на пето място в света по застаряване. Средната продължителност на живота у нас е 74 години и макар че звучи висока, е с десетина години под останалите развити държави. Статистиката беше припомнена на първия по рода си научен форум за здравословния живот и откритията за старостта "Дълголетие", който се проведе на 17 април в София.

Големият въпрос, който световната тенденция на застаряване повдига, е как да се подобри качеството на живота на възрастните. Защото по-дългият живот в никакъв случай не трябва да означава повече време в болки и страдание, а повече пълноценно общуване, пътуване, работа и забавления. Традициониите съвети са да живеем здравословно - да се храним умерено и с естествени храни, да поддържаме добра физическа форма, да не пушим и да не прекаляваме с алкохола. Но има и още фактори, на които учените обръщат повече внимание.

Човек не може да доживее до 100, ако това не е заложено в гените му, убеден е генетикът Любомир Балабански. "Хората с най-добри гени живеят най-дълго", казва той и пояснява, че почти всичко у хората е предопределено от ДНК. В генома са заложени предразположенията към заболявания, наднормено тегло и всякакви дефекти. Установено е дори, че от това зависи какъв ще е характерът на човек, независимо от средата, в която е отгледан и възпитан. Метаболизмът също е силно генетично заложен, затова една диета може да има съвсем различен ефект при двама различни човека.

Мит е обаче, че хората имат най-сложния генетичен състав. Човекът има около 20.6 хиляди гени - в 98% еднакви при всички хора. Обаче царевицата, доматите, мишките и водните бълхи имат повече гени, а червеят и гущерите са почти наравно с нас. Сьомгата е рекордьор с над 48 хиляди гени в ДНК-то си.

От цялата ДНК информация само около 1.5% са тези връзки, които показват индивидуалните характеристики като предразположение към различни болести, темпо на метаболизма и възможност за достигане на дълголетие. Точно тях изследват учените, когато правят геномни анализи и генетична диагностика.

Според Балабански в близко бъдеще тези тестове ще са напълно достъпни и стандартни и хората ще знаят от рано срещу какво да се предпазват и как. Това има потенциала да увеличи продължителността и качеството на живота още повече, убеден е той. Засега обаче генетичните изследвания са скъпи и до тях се прибягва само в определени случаи, например когато традиционната медицина се затруднява да постави диагноза.

Наблюденията на биофизика проф. Игнат Игнатов са по-различни. Той смята, че факторите на околната среда са също толкова важни за дълголетието, ако не и повече. Игнатов е провел проучване сред над 120 български столетници от различни региони на страната и е синтезирал наученото в няколко прости и ясни инструкции за достигането на достолепната възраст. При 40% от тях дълголетието било наследствено, но останалите 60 на сто го постигнали сами, спазвайки тези правила, отбелязва изследователят.

На първо място професорът поставя здравето. Ако си в добро общо здраве - физическо и психическо, няма пречка да живееш дълго, казва той. В срещата му с българските столетници се оказало, че повече от 80% от тях са напълно здрави, т.е. без хронични заболявания, без деменция или други типични увреждания от старостта. Като ключови фактори за това той посочва добрата медицинска профилактика и грижата за психическия мир. Освен това повечето от тези хора са били с нормално тегло през целия си живот и само двама от 120 са пушили цигари за кратко в младостта си.

На втора позиция Игнатов поставя позитивното отношение към живота. Разказва, че при срещите си със столетниците всички те били ведри, усмихнати и благодарни за това, което имат. Силно изразена при тези хора е любовта и всеотдайността им към близките и към общността, в която живеят.

Така ясно проличават и факторите, които са противопоказни за дългия и здрав живот - наднормено тегло, тютюнопушене и стрес.

Изключително ценни и чести се оказват две съставки в диетата на българските столетници - планинската изворна вода и пробиотиците. Повечето от тях живеят в планински райони и цял живот пият направо от извора, но и хората в градовете могат да си набавят такава вода от търговската мрежа или с тубите в планината през уикенда, съветва проф. Игнатов. Колкото до пробиотиците, те са съставна част от традиционното българско кисело мляко, което е отличен елемент от ежедневната диета.

Много е важно в менюто да присъстват също и храни, богати на цинк като телешко, агнешко, пшеничен зародиш, тиквени семки и черен шоколад. Месото не се отрича от здравословната диета, но се препоръчва в малки количества и да е чисто - непреработено.

Предвид че телата и метаболизмите ни са индивидуални, за намирането на най-здравословната диета човек трябва да започне със самонаблюдение и да разбере кои храни му се отразяват най-добре, съветва Белорешка. Биляна Славова от фондация "МС - Мога Сам" например би препоръчала веганството. Като е изключила животинските продукти от менюто си, тя е успяла да се пребори с множествена склероза, но в комбинация с много медитация и внимание към вътрешния мир.

Британският учен Обри де Грей смята, че не сме далеч от кардинално решение на целия този проблем със стареенето - пълното му елиминиране. Като специален гост на форум "Дълголетие" геронтологът (учен, изследващ процесите на стареенето), опита да убеди софийската публика, че това е напълно възможно и е въпрос на време да се разработи технологията.

Де Грей вярва, че на остаряването трябва да се гледа като на всяка друга смъртоносна болест и съответно трябва да се търси лек срещу нея. Той прави аналогия между тялото и машина и твърди, че стареенето се дължи на амортизация, която на практика е обратима. Идеята му е, че също както при колите и самолетите, ако навреме започне интензивна поддръжка на корпуса, машината ще може да работи много по-дълго отколкото е била замислена.

Това може да стане чрез технологии и медикаменти, които противодействат на различните щети, нанесени от старостта. За някои от тях дори вече има решения - например за умирането на клетките, което се коригира с присаждане на стволови клетки, сочи британският учен. Когато се намерят възможности и за останалите общо седем категории вреди от стареенето, тогава ще можем да живеем и до 1000 години, при това здрави и пълноценни, категоричен е Де Грей.

А докато чакаме медицината да напредне, добре е да си припомняме принципите на здравословния начин на живот. Промяната в диетата и спортуването са въпрос на воля, но по-голямото усилие сякаш е в това да се настроим положително към света и обкръжението си.