От модата на веганството няма видим ефект
Суровоядство, вегетарианство, веганство, пескатарианство... Тези хранителни режими, отричащи месото или животинските продукти изцяло, набират голяма популярност в последните години, макар че са познати от много по-отдавна. Ако допреди десетилетие се говореше повече за храната от гледна точка на стойността и качествата й, с тези движения сега тя добива и социална и модна характеристика.
Изглежда престижно да имаш волята да отхвърлиш изцяло дадени продукти, особено ако е в името на някакъв идеал като отказа да участваш косвено в нараняването на животни. Но дали това е единствената причина и посланието върши ли работа, пита германската агенция ДПА в свой анализ по темата.
Невидим икономически ефект
Двете най-категорични форми на вегетарианството - веганството и суровоядството, отричат животинските продукти под каквато и да е форма. Освен месо там не се позволяват и млечни продукти, яйца и дрехи от естествени кожи или дори от вълна. Тази философия на живот привидно расте в Европа и набира все повече последователи, което закономерно би трябвало да се отрази и на пазарите на стоки, добити от животновъдство, но анализите отричат да има такъв ефект засега.
Според органиазияцата на вегетарианците в Германия, около 10% от населението на страната не яде месо, а 1% се самоопределят като вегани. Като доказателство за мащабите на модата организацията изтъква, че само през 2015 г. са издадени близо 120 готварски книги за вегетарианци.
В същото време обаче пазарът на месо за 50 млрд. евро на година в Германия е останал същият, макар че с около една трета се е вдигнала продажбата на продукти, имитиращи месо, но без съдържание на животински съставки, а също и на безглутеновите изделия. Анализаторите на пазара обясняват противоречието с това, че вероятно има много хора, които са "полувегетарианци", т.е. ядат и от двата вида храни, а реалният дял на веганите е много по-малък.
Търговията на месо в Европа е спадала действително и значително за последно през 90-те години - по време на епидемията от т. нар. "луда крава", показва справката на ДПА.
"Аз съм това, което ям"
Голяма заслуга за популяризирането на тези движения има съвременният свят на социалните мрежи и постоянна публичност. Храненето се е превърнало във важна обществено достъпна информация от личния живот, смята диетологът Уве Кноп. "Като показвам какво ям, показвам кой съм и къде в обществото се вписвам", обяснява той. С други думи философията на веганството е повече житейска позиция на индивиди, отколкото действителен феномен в обществото, коментира експертът.
"Повечето хора до неотдавна се идентифицираха с религията, семейството си, средата си, но в съвремието тези понятия се размиват, затова хората търсят смисъл и опитват да се впишат в други идентичности", коментира и Томас Елрот, директорът на Инстиута за психология и изследване на храненето в Универстиета в Гьотинген. По тази причина той смята, че разрастването на модата не е подбудено толкова от любовта към животните, колкото от потребността да принадлежиш към някаква общност.
Други специалисти в анализа допълват, че е въпрос също и на доказване на висок стандарт на живот, защото тенденцията се е обърнала и в момента не месото, а веган-продуктите са сред най-скъпите стоки в магазините.
Здравето
Един от основните аргументи в подкрепа на вегетарианството и още повече на веганството, е това, че хората, превключили на тази диета, се чувстват по-добре и са по-здрави. Експеримент сред диабетици в напреднала възраст например показва, че след като преминали на този стил на хранене, здравето на мнозинството от пациентите се подобрило, отслабнали и показателите им се приближил до нормата.
Диетологът Андреас Файфър от най-голямата берлинска болница - "Шарите", обаче обяснява резултатите от изследването с това, че пациентите започнали да ограничават значително приема си на храна като цяло заради ограниченията, но всъщност няма доказана връзка с лишаването от животински продукти.
Според Файфър веганството не носи вреда, защото чрез зеленчуците, плодовете и бобовите култури могат да се набавят всякакви необходими вещества, но не е вярно това, че растителният протеин е по-полезен от животинския, нито пък че животинският изобщо е вреден. Той е един и същ и на практика няма значение за организма от къде се приема, казва диетологът.