В разгара на олимпиадата, когато атлети с перфектни форми и съвършени движения демонстрират на какво е способно човешкото тяло, когнитивен психолог от Университета Карлтон в Канада предлага утеха за по-мързеливата част от човечеството. Според теорията на проф. Джим Дейвис, публикувана в научното издание "Наутилиус" тази седмица, самата мисъл за спорт и това да си представяш, че се движиш, докато например седиш на дивана, ще те направи физически по-здрав... Разбира се, не колкото и истинското движение.

Дейвис обвързва теорията си с концепцията за проприорецепция - вътрешното усещане за местоположението на крайниците и отделните части на тялото и каква сила е необходима за привеждането им в движение. Заради това свойство хората могат да се почешат с ръка по носа без да се замислят и да се задтрудняват с изчисляването на траекторията и силата, която трябва да приложат. Това е сетиво, също като зрението, слуха и обонянието, затова влиянието му върху тялото може да се разглежда по същите правила, пише ученият.

Това се доказва и с обикновена енцефалография на мозъчната активност - също както въображаемите образи и реалните задействат едни и същи области на мозъка, така и физическото и въобразеното движение на който и да е крайник, се отразява на едно място. Следователно стимулирането на тази зона, дори само на ум, може да има реално изражение върху тялото - на практика това нарочно заблуждаване на мозъка, че организмът е в състояние на тренировка, обобщава проф. Джим Дейвис.

Проучване от 2014 г. отчасти потвърждава теорията. Голяма група хора, с гипсирани - навехнати или счупени ръце, била разделена на две. Едните се възстановявали по класическия начин - с чакане, а другите били помолени от време на време само да си представят, че движат нараненото място както обикновено. Когато гипсовете били свалени, мускулите на тези, които правели упражнения на ум били два пъти по-силни отколкото на пациентите в другата група. (Заради гипса и обездвижването обикновено мускулната маса се губи много бързо - бел. ред.).

Друго подобно доказателство е откритието, че само със силата на мисълта хората могат да повишават пулса си, като си представят голямо натоварване. Още един експеримент пък доказва, че психологическата нагласа е изключително важна за резултите от усилието - на игрище за голф половината играчи били помолени да си представят, как вкарват топката в дупката преди да замахнат. Техният успех бил с 30% повече от на останалите.

Когнитивният психолог подчертава, че мозъчните упражнения не могат да заместят истинското спортуване като ползи за тялото, но са много добро допълнение. Осъзнаването или дори вглъбяването в движението, докато то се изпълнява, или психическата подготовка за него преди началото на тренировката, могат да направят така, че резултатите от усилието да се видят по-бързо и по-ясно, убеден е той.