Въпроси и отговори за инцидента в Русе и кръводаряването
Репортаж на "Господари на ефира" разказа в понеделник за случай, в който на 80-годишен човек в Русе била прелята кръв от дарител, заразена с малариен плазмодий. Около десет дни по-късно човекът починал в белодробната болница на Русе, като за причина лекарите посочват влошаване на сърдечната и дихателната дейност, а не малария. Заразата била в твърде малки количества, за да доведе до фаталния край на човека, а той имал и много съпътстващи болести, обясниха в последствие лекарите.
Здравният министър и здравните служби определиха случилото се като "груба грешка на екипа и ръководителя му", организирали кръводарителската кампания в Университета в Русе, откъдето дошла заразената кръв от чуждестранен студент, и увериха, че няма място за паника или каквато и да е опасност за общественото здраве. Инцидентът повдигна въпроси за кръводаряването и сигурността на дарената кръв в България, на които "Дневник" потърси отговори.
Кой може да дарява кръв в България?
- Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея. Мъжете могат да даряват пет пъти в рамките на една календарна година, а жените – четири пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде поне два месеца. (от сайта на Националния център по трансфузионна хематология)
Кой не може да дарява кръв?
- Забранено е да даряват кръв хора със заболявания като СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, бруцелоза, отосклероза и Мениеров синдром, бронхит, алергии, хроничен остеомиелит и деформации на костите, ревматизъм, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, екземи по кожата, глаукома и т.н.
Противопоказани са също и всички остри заразни болести (по време на боледуването или скоро след това), както и хората, които са имали контакт със заразно болни. Не се допускат хора със сърдечно-съдово заболявания, преболедували тропически инфекции, с костно-мозъчни, бъбречни и чернодробни прблеми.
Дори да няма никое от тези противопоказания, лекарят на място в трансфузионните центрове и кабинети, където може да се дарява кръв, може да прецени, че има риск за дарителя в този момент и да го отпрати.
Как се проверява безопасността на кръвта?
- Абсолютно всяка банка дарена кръв първо минава през един от петте центрове за трансфузионна хематология в страната, където се изследва за четири вида вируси - хепатит В и хепатит С, СПИН и сифилис. Центровете са в София, Стара Загора, Варна, Плевен и Пловдив. Ако резултатите са отрицателни, кръвта се обработва и се изпраща към болниците, за да спасява животи.
За всички останали заболявания, служителите в тези центрове разчитат на искреността на дарителите, които предварително попълват много подробна анкетна карта за настоящи и предишни здравословни проблеми. Освен това от около три години всеки, който дава кръв, се вписва в Националния регистър на кръводарителите, където се записват и данните за предишни застрашаващи боледувания, и по-точно отсъствието на такива.
А ако дарителите не знаят, че са болни, или излъжат?
- Освен специалната декларация-въпросник, която всеки кръводарител трябва да попълни, той минава и преглед при лекар непосредствено преди да дари кръв. Така ако лекарят забележи притеснителни сигнали, или се усъмни в информацията в декларацията може да зададе допълнителни въпроси и да прецени. Но наистина искреността на хората е ключова, обясни в репортаж по Нова телевизия д-р Юлия Велева от Националния център по трансфузионна хематология.
Не трябва ли кръвта да се изследва за повече заболявания?
- Ако има сериозна мотивация и предложения от съответните национални консултанти за заболяване, което започва да представлява реален риск за обществото, може да се обмисли, но за момента няма такова, отговори националният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев пред журналисти в Русе. Той и директорите на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев и на Националния център по трансфузионна хематология д-р Николай Андреев са в Русе и правят хистологични и документационни проверки по случая с починалия човек и преливането на заразена кръв.
Кой е виновен за инцидента в Русе?
- "Груба медицинска грешка". Това определение дадоха и министърът на здравеопазването Петър Москов и здрваният инспектор д-р Ангел Кунчев след като се запознаха със случая. Грешката идва от там, че младежът, който дарил заразената с малариен плазмодий кръв, ясно е посочил в декларацията си, че е боледувал от малария в миналото и изобщо не е трябвало да бъде допуснат. Екипът и ръководителят му, провели кръводарителската акция в Русенския университет обаче не са обърнали внимание на тази информация.
"Нещата от техническа гледна точка са ясни - да, наистина става въпрос за груба медицинска грешка и неотчитане на информацията, която този млад и интелегинтен човек е дал", обясни д-р Кунчев.
От малария ли е починал възрастният човек?
- Все още не е ясно и проверки на мястото трябва да установят това до края на тази седмица. Но според лекарите в белодробната болница на Русе маларията се развива по различен начин и засяга основно черния дроб и мозъка, докато при починалия човек е имало пневмония и множество съпътстващи заболявания, поразили сърцето и дихателната дейност.
В последствие данните от лабораторията на Центъра по заразни и паразитни болести показали "изключително ниско ниво на маларийния плазмодий в еритроцитите, което значи, че вероятно при нормални условия, ако трябваше да се предаде по нормалния път с комари, това изобщо нямаше да стане", обясни Кунчев. По думите му явно младежът от Камерун, който е дарил кръв, е боледувал много отдавна, но точно при този тип малария плазмодият се запазва в черния дроб и при срив в имунитета е възможно отново да се появи в кръвта. Може да се нарече и "малшанс", грешки в медицината се случват, допълни здравният инспектор.
Има ли опасност за общественото здраве?
- Категорично не, уверяват здравните служби. "Няма опасност за общественото здраве и за когото и да било друг. Всяка единица дарена кръв в България се изследва за четири различни инфекции. Ако има каквото и да е съмнение или преболедуване на други болести, съответният човек не трябва да кръводарява. Но когато има директна грешка, се вижда, че може да се получи и такъв резултат. Паниката няма основание", каза здравният инспектор на държавата.
Освен това инцидентът не е повод хората да се откажат да даряват, защото и без това запасите са оскъдни.