Сърдечната недостатъчност е смъртна присъда за 50% от болните, но има как тенденцията да се обърне
Над 140 хиляди души в България живеят със сърдечна недостатъчност. За повече от половината от тях това означава прогноза за преждевременна смърт в рамките на 5 години след поставянето на диагноза, но причината не е в липсата на пари и модерни лекарства, а в лошата система за връзка между пациентите и лекуващите.
Това се разбра по време на пресконференция на Дружеството на кардиолозите в България днес, на която водещи специалисти по сърдечно-съдовите болести у нас подчертаха необходимостта от създаването на регистър за пациентите със сърдечна недостатъчност и по-адекватна възможност за проследяването и лечението им.
Сърдечно-съдовите заболявания като хипертония, състояния след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и др. остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България. Сред тях сърдечната недостатъчност е на първите места с над 20 хиляди смъртни случаи на година за страната. Един от четирима пациенти със сърдечна недостатъчност у нас умира до една година, а всеки втори – до пет години след поставянето на диагнозата.
Сърдечната недостатъчност представлява сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Най-честите причини за появята й са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. С всяка декада в човешкия живот рискът от сърдечна недостатъчност се удвоява, затова най-често се проявява след 60-ата и 70-ата година, поясниха лекарите.
Основен риск е претърпеният инфаркт и особено забавеното му лечение в болница, подчертаха специалистите. Председателят на Дружеството на кардиолозите проф. Арман Постаджиян от УМБАЛ "Св. Анна" коментира, че на практика и лечението допринася за развиването на сърдечна недостатъчност, но е наложително за спасяването на живота на пациента, и у нас то е успешно в 80% от случаите.
"Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около една четвърт от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Една от мерките за подобряване на грижите за тези пациенти ще е да се подобри приемствеността между болничната и амбулаторната кардиологична помощ например с разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти", посочи доц. Йото Йотов от УМБАЛ "Св. Марина" във Варна.
Дружеството на кардиолозите има още много идеи и добри чужди примери, които биха променили статистиката, ако държавата откликне. Най-съвременните лекарства също вече са достъпни по здравна каса за българските пациенти. Изисква се обаче насочено усилие на здравните власти за събиране на национално представителни данни за заболеваемостта и ефектът от инвестициите в системата за лечение на сърдечно-съдовите болести, също и за програми за превенция, за скрининг и за мониторинг на рисковите пациенти и на болните. Затова е необходима и национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания, каквато сега няма, смятат специалистите.
За добри грижи за хората със сърдечна недостатъчност е необходимо редовно да се следят показателите им, но това е затруднено сега от системата, изискваща направления и хоспитализиране за изследвания, посочиха от Дружеството на кардиолозите. Друг проблем е и че за възстановяване след инфаркт и за връщане към по-добро състояние след установяване на сърдечна недостатъчност, е необходима рехабилитация и дозиран спорт, но клиничните пътеки са кратки. Лекарите препоръчаха да се засили спортната култура в България, която може да защити сърцето и на старини, само да не се изпада в крайности на претоваране.