За изтерзаните хора в нацистките концентрационни лагери мъките съвсем не са свършили заедно с войната. Проучване на Университета в Тел Авив показва, че оцелелите са неколкократно по-застрашени от онкологични заболявания от хората, които не са преживели този ужас, дори и да са преживели войната. Мнозина от тях в последствие са се разболели и са водили още една сериозна битка в живота си. Най-вероятното обяснение е стресът и може би дългият период на недохранване и нечовешки условия на живот в лагрите, пише "Дейли мейл".

Учените от израелския университет следили в продължение на повече от 40 години здравословното състояние на над 152 хиляди оцелели от Холокоста и войната. Една част от тях са се спасили от лагерите в Европа и Северна Африка, а останалите никога не са били под директно нацистко управление или окупация, но и при двете групи има дългосрочни физически и психически поражения, обобщават от университет в Тел Авив. Ориентир за изследователите за поделяне на двете групи в анализа било дали им се е полагала компенсация в зависимост от това дали са били затворници, или не.

Сравнението показало, че и при двете групи рисковете от заболявания са много по-високи от средните за останалите хора, обаче отчетливо здравословните проблеми са най-сериозни при тези, които са прекарали време в лагерита на смъртта.

Около 22% от спасилите се от лагерите в последствие се разболели от различни широко разпространени видове рак, най-вече на хранопровода, на белите дробове, на бъбреците или на кръвта. Това е неколкократно повече от средната стойност за света, където раково болните като цяло са по-малко от 1%. От съвременниците им, които също са преживели войната, но без пряк контакт с нацистите, са се разболели 16%.

Рискът за възникване на рак на дебелото черво при жертвите на Холокоста е с 12% по-висок, а от злокачествени образувания на белите дробове - с цели 37% повече отколкото при другите хора, подчертават учените. Дори за родените по време на нацистката окупация в окупираните държави, рискът от възникване на какъвто и да е вид рак е с 8% по-голям, отколкото за родените по същото време в останалия свят.

Тенденцията не е валидна единствено за гинекологичните ракови заболявания и рака на гърдата, за които не се отчита повишен риск при жените в нито една от групите.

Заключението на учените от обобщените резултати е, че в концентрационните лагери защитните механизми на организма на хората дългосрочно са загубили функциите си. В Университета на Тел Авив са убедени, че стресът е изиграл най-голяма роля за това и всъщност много по-голяма отколкото на недохранването, инфекциите и нехигиеничните условия в лагерите на смъртта.