Наредба забранява на вдовица да зачене инвитро от починалия си съпруг. Търси се решение
Нормативната уредба в България и други страни в ЕС не позволява здрав генетичен материал от починал човек да се използва за зачеване след настъпилата смърт. Всъщност материалът - мъжки или женски, сперматозоиди, ембриони, яйцеклетки или зиготи - трябва да бъде унищожен, дори ако приживе починалият е дал съгласието си за извършване на инвитро процедурата.
С това правило се бори вдовицата Ася Йорданова, чийто съпруг е починал този юли, скоро след като двамата са сключили договор с клиника за старт на опити за зачеване с инвитро. Жената е решена да роди дете на починалия си съпруг, изпълнявайки неговата мечта, но здравната наредба №28 от 2007 г. не допуска това.
За казуса разказа в понеделник Би Ти Ви и по него вече взимат отношение Министерството на здравеопазването и омбудсмана на България Мая Манолова. Институциите изглежда са на страната на жената, само че промяната в наредбата ще отнеме поне месец, и то ако процедурата по обществено обсъждане започне веднага. В това време вдовицата ще се опита да премести замразените си ембриони в клиника, която не заплашва да ги унищожи, но пак против правилата.
Разказът на жената
Ася Йорданова и съпругът й мечтаели за дете от години, но без успех. През април тази година започнали необходимите процедури и лечения, за подготовка на процеса по инвитро. През юни вече трябвало да се направи опитът за изкуствено зачеване, но поради здравословни причини при жената, бил отложен с малко. Тогава бил подписан договорът с клиниката за съхраняване на замразените ембриони с уговорката, че веднага щом тя оздравее процедурата ще се състои. Платили са и 5000 лв. като част от таксата за процедурата.
На 13 юли мъжът на Йорданова загинал при трудова злополука, която променила обстоятелствата. Жената решила, че въпреки това ще направи процедурата и ще сбъдне мечтата на семейството за дете, само че от клиниката й отговорили, че договорът трябва веднага да се прекрати и шестте ембриона да се унищожат, защото така нарежда нормативната уредба.
"Не бях съгласна, бях в шок. Тръгнах по институциите, подадохме жалби в Агенцията по трансплантациите, омбудсмана. Мечтата на моя мъж беше да имаме дете и аз искам да я изпълня", казва жената пред Би Ти Ви. След като срещнала подкрепа от омбудсмана, сега планът й е да опази ембрионите, докато законодателството не се промени и не й позволи процедурата.
Отговорът на институциите
По сигнала на Ася Йорданова, омбудсманът Мая Манолова е настояла пред здравното министерство ограничаващата наредба да се коригира. Гражданският застъпник е убеден, че "прилагането на разпоредбата при липса на императивно нормативно основание, нарушава правата на гражданите, несправедлива е и не подпомага преодоляването на демографската криза".
Заместник-министърът на здравеопазването Мирослав Нейков се съгласява, че правилото е ощетяващо, защото е еквивалентно на това бременна скорошна вдовица да бъде принудена да абортира вместо сама да реши дали ще си отгледа бебето, или не.
"Това, което можем да направим ние, е да стартираме веднага промяна на тази наредба. Промяната обаче минава през задължително обществено обсъждане от един месец и едва след това тя може да стане факт. Това нещо обаче трябва да бъде добре обмислено и консултирано с нашите юристи", коментира д-р Ненков. "Аз не мога да принудя колегата да довърши процедурата, защото това би било нарушение на функциониращ в момента нормативен акт", допълни той по адрес на лекаря, който казал на Ася, че вместо да изпълни процедурата по договор е принуден да унищожи ембрионите.
Според юристите
Юристът и преподавател по биологично право Стоян Ставру коментира отново пред Би Ти Ви, че правилото в основата на този казус не е съвсем безсмислено, а е наложено, защото в миналото в други държави е имало сериозни казуси с употребата на генетичен материал на починали хора.
По думите му във Франция например е била разпространена практиката на "деца-сувенири" - деца родени "за спомен" след като някой си е отишъл. И дори когато има съгласие от починалия да се ползва генетичният му материал за тази цел, то се обезсилва със смъртта. Но такива деца създават множество чисто юридически казуси, казва Ставру.
В случая процедурата вече е била подготвена и обстоятелствата са я отложили, но правото пак клони към отказ. "Ако имаше ембриотрансфер, нямаше да има проблем. Решението излиза извън контрола на бащата в момента, в който имаме вече бременност или поне вкарване на генетичен материал в тялото на жената. Но след като това не се е случило, не може да продължи процедурата. Подписът му, съгласието му за процедурата, се девалидизира, защото той не може да взима решения за след смъртта си", пояснява специалистът по биологично право.
Позицията на клиниката
В позиция до медиите от АГ медицински център "Димитров" в София, където трябвало да бъде извършено оплождането, посочиха, че се съобразяват със законодателството, макар и да са съпричастни с трагичните събития в живота на Ася Йорданова. Те предоставят извадка от декларацията (информирано съгласие), която и двамата със съпруга й са подписали преди началото на подготовката за инвитро, където изрично е упоменато: "Запознатие сме с правните последици от оплождането с донорски гамети. Информирани сме, че в случай на развод или смърт на единия от партньорите, ембрионите няма да могат да ни бъдат прехвърлени."
"Съгласно чл.70.ал.5 от Наредба 28./20.06.2007 за дейностите по асиситирана репродукция въпросните ембриони са блокирани и се съхраняват в медицинския център. До ден днешен няма постъпило заявление от страна на пациентката относно прехвърлянето на ембрионите в друга клиника. При постъпвенето на такова заявление действията от наша страна ще са съгласно препоръките на контролния орган Изпълнителната агенция по трансплантации", уточняват още от клиниката.