Най-първо ме потресе, че хората по улиците не реагират на тези деца различно. Те са като всички и сред всички. Аз бях в шок, никой не реагира никак, нормални деца и толкова. И това отношение се възпитава. Когато се прибера в България, гледат дъщеря ми като полезно изкопаемо.

Тук лекарите й говорят. Като на човек. Тя не говори, но те й говорят. И тя реагира.

Тъй като дъщеря ми е в по-тежко състояние, посещава дневен център, а не специализирано училище. В центъра освен всички необходими терапии, има и човешко отношение. Водят децата на фестивали, организират им театри, в които децата участват. В центъра на дъщеря ми веднъж годишно водим "нормалните" си деца - да видят, да знаят, да се приобщават. Дъщеря ми цял ден е в центъра, вземат я в 7 ч. и я връщат в 16 ч. В същото време аз получавам нещо като лична помощ за останалото време през което я гледам. Личен асистент нямам, но имам право, ако искам.

Специалистите от дневния център ги водят на екскурзия! Да, екскурзия! За 5 дни този път! В град на 150 км от мен. Услугата я има. Плащаш я. Има начини за кандидатстване за покриване на разходите. Но не това е важното. ИМА я услугата! Социална! Направена е за хора! Имаш избор. И в тези пет дни, специалисти - обучени и грамотни, с които си спокоен, се грижат за детето. А майката, която е нон стоп с детето, има право на "себе си". Знаете ли какво е това? Може да чете книга, без да държи 15 кг дете в себе си, може да заведе нормалното си дете на басейн и да се пуска по пързалки с него без ограничения, може да спи нормално, може да готви без да слуша рева на детето...

Могат да ти предоставят човек, но не просто човек, а обучен асистент, да гледа детето ти, за да напазаруваш например. Човекът има образованието и квалификациите, и отбележете това като разлика, желанието да свърши работата, за която адекватно му се плаща.

Няма ТЕЛК, няма диагнози, не те питат с каква болест си при оценката за подкрепа. Оценката е напълно индивидуална. Човек от здравната каса идва вкъщи, за да оцени какво МОЖЕ детето и от какво има нужда. Конкретното дете. Така се преценява и от колко часа грижа на седмица ще има нужда, която грижа се заплаща от социалните. А родителите могат да преценят в тези часове те ли ще гледат детето и съответно да получат финансовата помощ или ще се обърнат към асистент, който могат да повикат, когато им трябва – един ден за два часа, друг за цял ден, на третия може и изобщо да не го викат.

Помощните средства също са според нуждите. Количката на дъщеря ми например, има специална облегалка за главата, която от едната страна е по-дълга, защото си накланя главата натам. Повечето изследвания според диагнозата са безплатни, повечето помощни средства също.

А също така наистина не знам къде се намира здравната каса! Всичко онлайн подавам или чрез човека , който идва.

Първото, което ми изниква в съзнанието като ключова разлика, е отношението на лекарите към нас. Те са усмихнати. Отиваш в болницата и ти се усмихват. Все още се чувствам невероятно от това, макар да не сме от скоро тук. А и имам 24-часова връзка с текарите на дъщеря ми, както с невролог, така и с педиатър.

Една от първите ми изненади беше, че всъщност аз за нищо не кандидатствах, никъде не отидох да подавам заявления, молби, да се моля. Сами ме намериха. Един ден просто получих писмо от социалните, които задвижиха всички процедури за обследване на възможностите на дъщеря ми, за осигуряване на нужната й според това обследване подкрепа. Дори и сега не мога да разбера кой и как разбраха, че дъщеря ми е с тежко увреждане. Бяхме отишли на лекар, но не е подал той информацията, бяхме се регистрирали и в общината но не бях посочила увреждането. Просто системата им работи. И то работи в подкрепа.

А на самото обследване ни питаха елементарни неща, не гледаха документи, всъщност носихме само едно изследване от невролог. Но беше интервю – може ли да се среше сама, може ли да се къпе. Предишният човек преди нас, с пейсмейкър, го питаха какво разстояние може да ходи сам, без да се затрудни. Един ще може километър, друг повече, трети по-малко. И от това зависи каква подкрепа ще получи.

Дъщеря ми е в училище всеки ден, взимат я с автобус и я връщат, безплатно е. Да, специализирано е училището, но тя е с много и различни проблеми. Но не си представяйте нещата, като в нашите специализирани училища – децата в група са пет и за всяка група има отделен социален работник. Всеки ден имат нужните терапии – физиотерапия, логопед, медицински специалисти. Имат терапии с животни, организират екскурзии, лагери, водят ги в парка, на плаж, в зоологическа градина. Почти всичко е безплатно, а нещата, които са платени, са на символични цени от около 2 евро.

И в училище не се карат, не повишават тон, не налагат насилствено неща на детето – ако не иска да прави нещо или не може, не го карат. Правят му обследване към какво има интерес и го подпомагат да се развива натам.

Сериозно впечатление прави, че хора, дори със сериозни увреждания, са заети, имат работа, включително в услугите. В нашата община например работи едно младо момче с церебрална парализа и много високо късогледство, специално за него са оборудвали компютър, на който той може да работи и той предоставя услуги на гражданите.

В паркове, градинки, из центрове за забавления има специално оборудвани площадки, входове, съоръжения за хора с увреждания.

Освен, че терапии, помощни средства и изследвания са безплатни в почти всички случаи, за нас безплатно е и лекарство, което го няма в Белгия и го внасят специално и само заради дъщеря ми от Германия.

Независимо, че е на училище през целия ден, получаваме и помощ за гледането й през останалото време. Поемат всякакви разходи, съпътстващи отглеждането, включително бензина от и до болницата.

След обследване на възможностите на дъщеря ми, на способностите й и на това с какво може или не може да се справя сама, са й определени 84 часа седмично, в които може да ползва асистент. И тези 84 часа можем да ги разположим в седмицата както искаме. Асистентите си ги избираш от многото фирми, които са одобрени от социалните. А асистентът първо идва на интервю вкъщи, зависи и семейството дали ще го хареса, и той дали ще се сработи в средата.

Тук децата са ЛИЧНОСТИ! Няма значение циганче, китайче, и в какво тежко състояние е заради уврежданията.

Цялата градска среда е изумителна - като излезнеш на улицата, имаш чувството, че всеки втори в инвалидна киличка. Акумулаторна, разбира се, тук никой не ползва биклуците, дето са за счупен крак да те водят из болницата.

След пристигането ни, общината веднага изпрати писмо, че детето трябва да е записано на училище. В деня на записването малко се притеснявах какви документи ще ми поискат, ще я запишат ли – все пак бяхме дошли и наскоро. Нищо, само бележката общината. Отиваш и записваш!

В училище са концентрирани всички грижи за детето - идва специалист от някъде си и й взима мярвка за количка, рехабилитатор на място обсъжда параметрите, според специфичните й нужди, с ортезите – също. В училище викат специалистите, касаещи състоянието, гастроентереолог, който да им каже с каква храна да я хранят, тя е със стома в стомаха

И аз не се занимавам с никакви документи, ходене по институции, от училище се обаждат на общината за социално подпомагане, училището има рехабилитационен център, басейн, водят децата на конна езда, има и детска градина. Има деца и в много тежко състояние, такова, че в България биха били в болница, но тук са в учлище.

Една от историите, която ме изуми, е с детето на жената, при която живея в момента, след като преди около половин година напуснах България. От училище казват: "Той е в състояние да управлява електронна количка", взимат му мярка, обаждат се в общината да проверят дали жилището отговаря на изискванията за количка. Ако жилището има прагове и детето не може да я ползва, ти сменят жилището. Цялата процедура върви през училището, не се редиш, не ходиш, не подаваш молби за количка.

Когато социалната дойде да прегледа къщата, погледна дъщеря ми. И каза: "Но тази количка не е подходяща за вашата дъщеря, вие от България я имате , нали?!". И го каза с тон, който говореше "не мога да допусна, че това може да се случи тук, в Холандия да ти дадат калпава количка". А аз съм събирала пари за да я купя - 1000 лв. дарения от приятели, а тя струва 2200лв.

Фирми предлагат професионални асистенти, а общинската социална служба е в контакт с тяхи покрива разходите. Родителят вика асистента, записва на бланка колко часа е бил ангажиран асистентът, после той си получава парите от фирмата, а тя – от социалните. Ако не си доволен от услугата, винаги можеш да се оплачеш. Има и дброволци, които за два часа могат например да разходят детето, докато майката отиде на СПА. С ваучер от социалната служба!!!

Получих и писмо – с ден, час, за рехабилитация на дъщеря ми, на която трябва да отидем, като се посочваше, че ни е осигурен преводач. Беше отбелязано, че ако не отидем, ще бъда глобена! Глобяват, ако не си заведеш детето на рехабилитация. Не се молиш да имаш такава, глобяват те, ако не отидеш.

Приятелка в Англия ми разказа, че социалните са й наредили да си вземе автомобил за нуждите на детето. Тя им казала, че не може да си го позволи, а те отговорили да отиде в предствителство на която и да е марка, да избере и ще й удържат по 50 паунда от социалната помощ, докато изплати колата. А аз в България се борих 3 години да се промени изискването за освобождаване от данък за автомобил с по голяма мощност. Недай си боже да решиш да я смениш колата – разкатават ти живота докато я продадеш. Документ от Държавната агенция за закрила на детето, минаваш през съд..сякаш ядрена централа продаваш.