Лекари от чужбина да идват да лекуват пациенти в България, предлага шефът на здравната каса
Не пациентите да ходят на лечение в чужбина, а лекарският екип да идва да ги лекува в България. Това е една от идеите на новия шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Дечо Дечев. Огромна част от парите, които плаща касата за лечение в чужбина, са за дейности, които не касаят пряко лечението на пациента, а логистика, придружители, престой в болницата.
На практика екипът, който е пряко зает с това, получава минимален процент от сумата. "Ако наистина има дейности, при които нямаме достатъчно опит и капацитет, не е ли по-правилно екипът, извършващ дейността, да идва в България? Ще получи същия хонорар, но той ще е много по-малка част от това, което плащаме в момента", казва Дечев в интервю за вестник "24 часа".
"За лечението в чужбина пък принципът трябва да бъде, че когато то може да се извърши у нас, трябва да се дава приоритет. Тези дни разписах няколко протокола за лечение в чужбина и бях изненадан, като видях, че в част от тях единствените мотиви за това са, защото лечебното заведение не е провело процедура по Закона за обществените поръчки за нужното медицинско изделие или лекарство. В същото време ЗОП позволява за случаи, при които е възникнала необходимост, да се проведе процедура в много кратки срокове", отбелязва той.
По думите му трите места, които изпращат хора за лечение в чужбина – комисията към здравното министерство, фондът за деца и комисията в здравната каса - трябва да са на едно място.
Контрол и ефикасност
Дечев подчертава, че основният му приоритет ще е контролът на здравната каса. Според него не е правилно решението контролът да е в агенция "Медицински одит". "Предложил съм да се засилят правомощията на касата в областта на контрола и да се търси действително ефективност от него. Дали ще се реши "Медицински одит" като щат и дейност да бъде прехвърлена към касата е политическо решение. Но при всички положения, ако това не се случи, ще се засили дейността на контрола в рамките на щата, който има централното управление", смята той.
Той предлага също служителите на касата, които е момента са над 2000 в цялата система, да се редуцират, като част от тях да бъдат пренасочени в контролната дейност.
За лекарствата и медицинските изделия шефът на касата предлага "въвеждане на принципа ефективност и ефикасност". "Преведено, това означава да има обвързаност между ефективност, т.е. клиничния резултат от лечението, с разходите за него, т.е. с тяхната ефикасност. Когато няколко терапии постигат един и същ резултат, касата ще финансира тази, която е най-ефикасна, т.е. с най-ниска цена", разяснява Дечев. И добавя, че за медицински изделия трябва приоритетна да е не цената, а "да се залага на критерия качество".
"Ще се борим да постигнем и съпоставимост в цените им - да са същите като в ЕС. Това е трудно като реализация, но не е невъзможно. Ще има съпротива от страна на фирмите, които ще дават обяснения, че сме малък пазар и като такъв цената трябва да е по-висока, но ще направим всичко възможно българските пациенти и касата като платец да не заплащат цени, по-високи от тези в други европейски държави", заявява Делчев.
Лекарствената политика
Шефът на здравната каса предлага да се въведе принципът на един национален фонд. "В момента НЗОК плаща различни суми за едно и също лечение в зависимост от терапията, която е предписана. Ако имате избор между 3 терапии за 800 лв., 1000 лв. или 5000 лв., касата ще ги плати и трите.
При положение че се поема напълно и евтиният, и скъпият метод, този, който избира начина на лечение, на практика няма стимул да предложи по-евтиното, което постига същия ефект, но може да бъде мотивиран по някакъв начин от фирмата, предлагаща по-скъпото лечение, и да приложи него. Това нещо трябва да се промени. Прилагайки това, което предлагам, ще се намали значително корупционният риск, който сега масово съществува", подчертава Дечо Дечев.
Според него по примера на други държави може да се създаде институт, който да се бори да понижи цените на база обективни доказателства. "Ако вземем препарати за лечение на повишено кръвно – има един на пазара, но в същата група кандидатства нов продукт с цена, два пъти по-висока от тази, която е в момента и претендира, че е по-ефективен. Въпросният институт на база огромна информация обединява всички налични данни и доказва, че ефективността на новия продукт е с 5% по-голяма от тази на наличния, което означава, че и цената не може да е повече от 5% по-висока", разяснява Делчев.
Той казва още, че ако в другите държави 80% от разходите са за генерици и 20% за оригинални лекарства, в България е обратното. "При самите оригинални лекарства според отчета, който гледах за 2017 г., огромният ръст е в онкологията, а не за заболявания като множествена склероза, хепатит и др.", казва шефът на здравната каса. Той добавя, че има международно утвърдени ръководства за лечение в онкологията.
"Не отиваме до крайности да ги задължим да лекуват според написаното, даваме им свобода, но когато остойностяваме терапията, ще се базираме на молекулите, посочени в стандарта. Ще остойностим това лечение, което, пак повтарям, е по международно утвърдени стандарти и така всеки пациент с конкретната диагноза ще получава едно и също финансиране на лечението му.
Здравната каса не е лечебно, а финансиращо заведение и задачата му е да финансира еднакво всички осигурени лица. В рамките на сумата, която е остойностена, лекарят има право да избира лекарства, които, ако превишават сумата, пациентът или дори болницата ще има право да доплати", обяснява той.
Нов здравноосигурителен модел
Според Дечев най-добрият модел е НЗОК да остане финансиращ орган в рамките на сегашните 8% за всички осигурени лица. "Всеки един ще бъде гарантиран с базова терапия в рамките на основния пакет. От него обаче ще се извадят т.нар. бутикови дейности и терапии, които ще минат в допълнителен пакет. Дали той ще бъде задължителен или доброволен, е политическо решение", смята Делчев, според когото трябва да е доброволен и пациентът да прецени дали ежемесечно да внася някакви допълнителни суми, или да плаща кеш, когато му се наложи.
"Идеята е 8-те процента да гарантират еднакъв достъп на входа и на изхода. Оттам нататък, който желае нещо допълнително, ще трябва да доплати", разяснява той.
На въпрос за частните здравни каси Дечо Дечев отбелязва: "Има идеи в рамките на тези 8% да се позволи всеки да избере фонд, в който да ги внася. Големият минус там е, че такива частни осигурители вече са запознати с целия здравен статус на населението. Това е публична тайна.
Във времето по един или друг начин те са получавали информация и има реална опасност да пресяват клиентите си, като привличат по-млади пациенти с по-малко заболявания. Тогава в НЗОК ще останат главно пенсионерите, които се осигуряват най-ниско, но черпят повече от 2/3 от ресурса ѝ, а постъпленията от тях няма да стигат, за да се покрият разходите. Освен това по закон НЗОК няма право на печалба и няма стимул да плаща по-малко. На частния фонд обаче това му е целта – да печели. Колкото повече събере и по-малко изразходи, толкова по-добре."