Само наливане на пари, без детайли, няма да спре доплащането – реакциите по здравната реформа

Идеите на здравното министерство за промени в модела на здравно осигуряване са твърде първични, няма яснота за детайлите. Не се разбира как ще се постигне обещаното спиране на доплащанията. Как ще се завиши контрола. Няма оценки кое колко струва, какви са реалните харчове и така не се разбира какво ще се плаща с допълнителните пари, които ведомството си поставя за цел да събере. Просто наливане на допълнителни пари без реална реформа.
Това бяха основните коментари на представители на здравния сектор – болници, лекари, застрахователи, пациентски организации, омбудсман, по време на дискусия днес, на която здравното министерство представи вижданията си за реформа в модела за финансиране на здравеопазването /подробности за визията на министерството вижте в прикачения файл/.
От началото на месеца ведомството води разговори с различни заинтересовани среди от сектора по идеите си. И сондира мнения. Министерството отказа да оповести намеренията си с аргумента, че първо иска да чуе мненията, да направи промени, да се спре на безспорните елементи. А всички идеи са неокончателни, първични. Едва след представянето на идеите ще започне работата по конкретни законови текстове и промени.
Всички участници в дискусията днес поздравиха министър Кирил Ананиев за това, че започва дискусия. И обещаха конструктивен диалог, отбелязаха острата необходимост от промени. В същото време те изказаха редица забележки към идеите.
"Много са верни принципите и целите, които си поставя здварното министерство – да се признае, че системата е недофинансирана, и да се потърсят начини за набавяне на средства с увеличение на публичния ресурс. Да се потърсят нови играчи, конкуренция и така да се повиши качеството. Но така представените модели са по-скоро идеи, а не толкова модели", заяви Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Тя коментира основната идея, която от здравното министерство дадоха да се разбере, че ще се опитат да прокарат –
въвеждане на задължителна здравна застраховка
с примерна стойност 12 лева на месец за всички. С тази крачка от министерството изчисляват, че ще привлекат около 860 милиона лева за финансиране на системата. И обещават така да отпаднат различни доплащания от страна на пациентите.
"Питат ме 860 милиона лева ще бъдат ли достатъчни и как с тях ще се напълни дупка от около 3 милиарда и половина, колкото според различни изчисления доплащат пациентите в момента. Не можем да отговорим. Защото всъщност не знаем какво трябва да платим с тях. Не е известно кое колко струва, трябва да се направи такова остойностяване. Защото сега не е ясно за какво е достатъчен публичният ресурс, кое е онова, което гражданите ще купуват с допълнителните средства", заяви Несторова.
От КТ "Подкрепа" отбелязаха, че нищо не се споменава за системата за финансиране на болниците – за клиничните пътеки. Говори се
само как да привлечем ресурс
и как част от него да го дадем на частни агенти, отбелязаха от синдиката. От КНСБ също попитаха как да убедят хората, че трябва да платят още пари и то неясно за какво. Твърди се, че 4 милиарда лева доплащат пациентите, как с 800 милиона ще решим проблема, не го виждаме, допълниха от там. И отбелязаха, че не се вижда как ще се повиши контролът, как ще се премахнат доплащанията.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика също отбеляза, че няма остойностяване на това кое колко струва и кой колко плаща. Трябва да разберем какви са разходите, да се види къде могат да се намалят и чак тогава да си говорим за повече приходи, отбеляза той. Посочи, че се говори само за реформа за болничната помощ, а са изключените останалите подсектори. Не виждам как предложените модели ще помогнат за нерегламентираните плащания, те са основно при лекарствената политика и извънболничната помощ, където реформи не се предвиждат, посочи Стайков. "Ще налеем още пари в нереформирана система и ще се чудим защо не достигат", смята той.
Омбудсманът Мая Манолова пък заяви, че
някои от идеите са противоконституционни
тъй като никъде в основния закон не се говори за задължителна застраховка. Добре е, че ще бъдат осигурени повече пари в системата, но не става ясно как тези повече пари ще повлияят на подобряване на достъпа, качеството, контрола и за решаване на съществуващите проблеми, допълни тя.
От фармацевтичния бранш пък видяха желание за абдикиране от скупоструващата терапия от страна на НЗОК и това не трябва да бъде допускано.
От Световната банка и Световната здравна организация също приветстваха инициативата на здравното министерство, но предупредиха, че предстои много тежка работа, трудно администриране на идеите и необходимост от много регулации.
Предложенията са насочени повече към финансирането и създаването на пазар, ще са необходими много регулации, предупредиха от Световната банка. И отбелязаха, че здравната система е болна, нуждае се от лечение, което трябва да стане прозрачно. За да се осигури ефективност, качество, равенство на достъп.
Ако се съсредоточим само върху финансирането
може да пропуснем други парчета от пъзела. Преди да направим промяна в модела на финансиране, трябва да направим анализ на промените, застоя, причините да има проблеми и да се спират промените", отбелязаха от Световната здравна организация. Техните представители посочиха, че има множество политики и програми, които министерството може да въведе за намаляване на смъртността в България. Докато се обсъждат моделите за финансиране.
Здравният министър Кирил Ананиев заяви, че до края на следващата седмица ще бъде направен
анализ на всички предложния
по време на днешната дискусия. И министерството ще изпрати покани за сформиране на конкретни работни групи. Отбеляза, че има доста идеи за завишаване на контрола на харчовете, но вероятно не е бил разбран. Ананиев посочи още, че няма противоконституционни елементи в идеите за задължително здравно застраховане.
Работим комплексно, не подхождаме само с идеи за промяна във методите за финансиране на системата, заяви Ананиев. И обеща в най-скоро време секторът да разполага с цялостните виждания и за допълнителни реформи, споменати днес.
Здравният министър отбеляза, че няма да се бърза с промените. А идеята е от 1 януари 2020 г. моделът, около който ще се обединят специалистите и работните групи, да влезе в сила.