Здравните власти тепърва ще мислят как да приложат на практика някои от ключовите промени в здравния сектор, които обаче вече прокарват със законови изменения през преходните и заключителни разпоредби на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Ще се обсъжда и още не е ясно как, по какви индикатори, ще се мери качеството на лечение, оценката на иновативните терапии и технологии, как ще се опишат новите медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства, от които зависи изборът на лечение. Как точно касата ще поеме функциите на фонда за лечение на деца и комисията за лечение в чужбина и ще може да плаща за онкомедикаменти и медицински изделия, непокривани досега от касата. Как да се направи реално остойностяване на лечението.

Всичко това са въпроси, които ще се решават тепърва и ще се описват в подзаконови наредби, се разбра от думите на представители на ръководството на здравното министерство и на здравната каса днес. Подобно е и впечатлението от 72 страници стенограма от заседанието на надзорния съвет на касата по бюджета за догодина, качена на сайта на институцията.

С промените ще постигнем баланс в здравноосигурителните плащания, ресурсът ще се изразходва по-ефективно и справедливо за пациента, заяви днес зам.-министър Жени Начева по време на годишната конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от "Капитал". Отбеляза, че в основата на идеите е да има ясна оценка за качеството на лечение и за предоставяните услуги, медикаменти, за ефекта и ефективността.

На въпрос по какви критерии ще се мери този ефект, какви ще са индикаторите, един ли ще е, много ли ще са, какво ще се взима предвид Начева каза: "Универсална формула няма, ще го определим с наредба след публично обсъждане и ще го оповестим." Предстои съвместно да мислим по индикаторите, допълни на уточняващо питане тя. А председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев, модератор на форума, коментира: "Много "ако" има."

С резултатите и ползите Жени Начева обвърза и инвестициите на касата в иновативни лечения и манипулации. Тя беше попитана от националния консултант по инвазивна кардиология и част от екипа – носител на първа награда за иновативна практика от днешния форум, проф. Иво Петров. Той поиска да разбере каква е визията на здравното министерство да подпомага и финансира въвеждането на иновативни процедури, които са масови в Европа, а тук достъпът до тях е изключително затруднен, понякога е само за единици хора.

Подкрепям ви, че трябват контрол и индикатори за резултативността, но заради силно затруднения достъп и неприлагане на добрите практики в България аз подписвам изпращане на българи в чужбина, където те имат достъп до тези терапии, методи и изделия, коментира проф. Петров. И отбеляза, че това не излиза по-евтино или ефикасно за здравния бюджет.

Преди това в изказването си той отбеляза, че като национален консултант например е препоръчал какви стентове ще са необходими и полезни за следващата година, какви са новите практики и утвърдени от години в Европа тенденции, но мнението му не е било взето предвид.

И негови колеги преди това отбелязаха, че е нужен много по-сериозен ангажимент от страна на държавата за внедряване на иновативните практики. Какъвто в момента не виждат.

С приеманите днес от парламента на първо четене промени ще бъде закрит Фондът за лечение на деца и функциите му ще бъдат поети от здравната каса. А лекари и организации от сектора многократно алармираха за сериозни въпроси, които трябва да се обсъдят, преди да се пристъпи към това закриване. Като например кой ще поема в бъдеще онкомедикаменти и медицински изделия, плащани досега от фонда, които обаче не са в реимбурсния списък на касата.

Помолена от журналисти за коментар по време на форума, подуправителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова на няколко пъти повтори уверението и на други ръководители на здравната система, че няма да има проблеми за тези плащания. На многократни питания как точно обаче това ще се случи Пенкова коментира, че не познава в детайли работата на фонда и ще се види как ще работи всичко, когато промяната се случи на практика. Допълни, че плащанията вероятно ще стават с трансфери от здравното министерство. Като и за това ще трябва промяна в наредби. Които тепърва ще се коментират.

Ще има публично обсъждане, дискусии, ще бъдат извикани всички заинтересовани и постепенно ще се изработят наредби за това какви ще са и как ще се прилагат най-добрите стандарти за медицинска дейност, заяви днес Начева.

В същото време законовите промени, внесени и вече обсъждани в парламента, предвиждат изменения в тези медицински стандарти, и то в срок от три месеца.

От дискусиите по време на надзорния съвет на касата около бюджета за здраве и промените в сектора пък се вижда, че здравните власти нямат още идея как ще приложат на практика това изменение.

Медицинските стандарти си ги представяме като една обща наредба с ясно регламентирано съдържание, което да съдържа и количествени критерии и по този начин ще има яснота, а в момента, в който са готови, новата агенция ще може да прелицензира всички лечебни заведения в срок до една година на базата на новите медицински стандарти", обяснява Жени Начева по време на заседанието на надзорния съвет.

От дискусиите обаче не се разбира и не се дава ясен отговор на какво ще стъпи това регламентирано съдържание за стандартите, количествените критерии. "Аз както си го представям, правила как се лекува, най-елементарно казано, апандисит, да речем", коментира в един момент Начева. А зам.-министър Бойко Пенков репликира, че това са друг вид стандарти: "Ако започнем да прехвърляме нещата като практика по болести, това е труд, който може би ще отнеме 15 години, за да обхванем най-често срещаните болести. Колежът в Холандия, който се занимава с това нещо за последните 10 години, е издал 40 такива практики, минали на консенсус, които касаят примерно асма, диабет, какво се прави при джипито, при специалиста или в болницата."

Ръководителят на касата д-р Дечо Дечев пита не може ли тези стандарти да се вземат наготово, но му отговарят, че те трябва да бъдат купени.

От дискусиите се вижда и неяснота за това как касата ще плаща в бъдеще на болниците. Кое и как ще се покрива от касата, ще има ли възможност за доплащане от страна на пациентите и как ще се процедира при разминаване между стойността на услугата, изчислена от касата, и сметките на самата болница.

пакет", допълва Начева.

Д-р Иван Кокалов обаче коментира, че от така предложените текстове това не се разбира. "Ако се оповестят цените, излиза, че аз, като дойда като осигурен и касата покрива 100 лв., а той е написал 150 лв., аз трябва да се бръкна и да платя 50 лв. отгоре. Това трябва да стане ясно, че не може да стане, че става въпрос за здравно неосигурени или по друг казус. Така, както е написано, излиза...", отбелязва той.

Начева коментира, че идеята е така самите болници да си остойностят сами услугите, а не това да се прави от касата на базата на субективни критерии. Но се съгласява, че трябва да се направи корекция в текстовете.