Болниците и клиниките, които трябва да следят ефекта от терапията с определени лекарства, ще трябва всеки ден да дават информация за това как рефлектира върху пациентите прилагането на всеки конкретен лекарствен продукт. Ако лечебните заведения не предоставят чрез болничната си информационна система такива данни, и то всеки ден, ще бъдат глобявани от 2500 лв. до 5000 лв. Имуществени санкции до 5000 лв. ще бъдат налагани r на лечебни заведения при отказ да предоставят информация с административни цели.

Това предвиждат промени в закона за лечебните заведения, пуснат за съгласуване днес от здравното министерство.

Миналата година здравните власти въведоха изисквания за проследяване на ефекта от лечението, които засягат основно нови скъпоструващи терапии. Сега властите планират правила, според които информацията да трябва да се подава всеки ден към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. А ако това не бъде направино – да има сериозни санкции.

С част от новите поправки, пуснати днес, здравното министерство планира да поправи грешки, допуснати при измененията миналата година, когато с преходните и заключителни разпоредби на бюджета на здравната каса бяха променени редица правила и взаимоотношения в сектора. След като тогава предвиди възможност НЗОК да плаща на фармацевтични компании за някои скъпоструващи иновативни лекарства едва след като болниците отчетат ефекта от лечението с тях, сега властите преосмислят идеята. Новото предложение е НЗОК да плаща за тези лекарства своевременно, но ако те не докажат ефекта си в практиката, фармацевтичните компании да възстановяват суми на НЗОК.

Основният проблем е, че докато не получат заплащане от НЗОК за медикаментите, аптеките и лечебните заведения не могат да ги платят на дистрибуторите и това поставя в риск лекарствоснабдяването на болниците и лечението на пациентите.

Измененията в закона за лечебните заведения предлагат и дефиниция на това какво означава "територия на лечебното заведение". Това се прави с цел да не се допускат противоречиви практики, при които в дворове и пристройки на болниците биват откривани частни лечебни заведения, които дублират някои от дейностите на държавните.

Предлагат се и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се предвижда средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, да могат да се използват за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност и за погасяване на задължения към кредиторите. Сега тези средства постъпват в централния бюджет.

След като не успяха да се справят в заложените срокове, в които съсловните организации трябваше да изработят и предложат нови правила за добра медицинска и фармацевтична практика, се предвижда това да бъде направено до ноември, а не до юни.

Новите разпоредби ще позволят и на лекарите асистенти, медицински сестри и акушерки да основават свои самостоятелни индивидуални или групови практики за здравни грижи, каквато опция нямаха до момента. С промените те ще могат да извършват самостоятелно определени манипулации в рамките на техните компетентности. Така например медицинска сестра ще може да превърже рана или да сложи инжекция в свой кабинет, а акушерките да следят бременността на жените.

Засега обаче не се предвижда възможност тези нови практики да могат да сключват договори със здравната каса и така пациентите, които изберат тези здравни услуги, ще трябва да си ги плащат, независимо дали са здравноосигурени.