В рекордния за правителството на Кирил Петков ден на ваксинация срещу COVID-19 - 7 януари 2022 г., по официални данни са поставени 35 145 дози. Три месеца по-късно същият брой дози се поставят за четири пълни седмици. Със скоростта от април имунизирането на средно голям град като Пазарджик (с население от близо 75 хил. души) с две дози би отнело месеци.

През декември 2021 г. новата власт обяви ваксинирането на българите срещу COVID-19 като абсолютен приоритет. След това с противоречиви действия съдейства за сриване на интереса към имунизирането и сега отново ще трябва да търси път към хората, но вече в много по-трудна ситуация: очевидно без да може да разчита твърде действащия до края на юни финансов стимул, но и без натиска на ограниченията за неваксинираните, а само чрез убеждаване за ползите за здравето.

Тенденцията в цяла Европа е към забавяне на темпа на ваксиниране, но за разлика от България, в повечето държави покритието е около и над 70%, поради което се смята, че свалянето на ограничителните мерки е сравнително безопасно, а евентуална нова вълна, каквато повечето специалисти очакват през есента, може да бъде овладяна. В България имунизирани срещу коронавируса са едва 30 на сто от хората. Към 21 април, по данни на Единната информационна система, смъртните случаи от COVID-19 от 2020 г. насам са общо 36 827, което е 3.2% от регистрираните 1 151 620 инфектирани. В световен мащаб - по данни на специализирания сайт worldometer - това съотношение е 1.23%.

От ведомството определят липсата на интерес като едно от основните предизвикателства пред екипа в следващите месеци.

Преди пет месеца за бъдещия премиер Кирил Петков ваксинацията беше приоритет номер едно за кабинета. На 23 ноември, по време на коалиционните преговори за съставяне на правителство, той се зарече: "Смятам лично да се заема с въпроса". Аргументът беше, че ниското ниво на ваксинация е посочено от международни финансови институции като пречка за възстановяване на икономиката след COVID кризата.

С думите "Време е да запретнем ръкави" и "Има опасност България да стане COVID дестинация", в навечерието на Коледа Петков, вече като действащ министър-председател - обяви стимул от 75 лв от януари до юни за всички хора над 65 г., които се ваксинират, независимо дали с първа, или с бустерна доза. Към този момент с поне една доза е 28.2% от населението и това отрежда на България последно място в Евросъюза по този показател. Възрастните са сред най-уязвимите групи от тежко протичане на заболяването и/или смърт, а правителството на Бойко Борисов не ги изведе начело на ваксинационния план при първите доставки на ваксини в страната. както направиха повечето държави.

В изявлението си Петков добавя, че очаква в резултат на финансовия стимул броят на ваксинираните хора над 65-годишна възраст да нарасне с 300 хил. до края на февруари. Oфициалната статистика към края на февруари показва, че между 1 януари и 28 февруари 2022 г. хората със завършен ваксинационен цикъл (за повечето ваксини това означава две дози) са близо 131 хил. души, като това включва хора от всички възрасти.

От началото на годината Кирил Петков направи няколко отстъпки от заявения амбициозният план за справяне с ваксинационния проблем. По случайно съвпадение или не, те са последвани от рязък спад на желаещите да се имунизират, сочи статистиката.

След протеста срещу COVID мерките, организиран от партия "Възраждане" на 12 януари, премиерът прие в Министерския съвет представители на партията и макар да им отказа да отмени т.нар. "зелени сертификати" за достъп до публични места на закрито, се съгласи да се състави работна група, включваща поддръжници и противници на COVID сертификатите (сред тях и коалиционните партньори във властта "Има такъв народ"), която да напише препоръки за действие на властта. Групата спря преждевременно работа и така и не излезе с никакви препоръки, но създаването ѝ беше интепретирано от противниците на ограничителните мерки като реверанс към исканията им и знак, че властта скоро ще отстъпи от ограниченията.

На 21 януари Петков обяви, че изискването за COVID сертификати при посещения на публични места на закрито и участие в различни дейности ще отпадне, макар и в неопределено бъдеще. Той посочи две условия - или нивото на ваксинация да достигне 60% имунизирани с две дози, или заетостта на интензивните легла да падне под 5%. Изявлението беше направено в разгара на зимната коронавирусна вълна, когато - по данни на самия Петков - са заети 57.86% от интензивните легла.

Месец по-късно - на 21 февруари, без нито едно от двете условия да е изпълнено, премиерът казва, че очаква към 20 март сертификатът да отпадне. В този момент заетите интензивни легла са дори повече, отколкото пред януари (577 срещу 503), а ваксинационното покритие на населението почти не е помръднало. Въпреки това здравният министър Сербезова потвърждава, че облекчаването на мерките ще е поетапно и ще премине през три стъпки, като последната ще е именно отпадането на "зеления сертификат" на 20 март. Дните след анонса - от 22 до 26 февруари са последните с над 4 хил. поставени дози дневно, според официалната статистика.

На 26 март правителствената пресслужба обявява, че и извънредната епидемична обстановка отпада в края на месеца. В следващите три седмици няма ден с поставени повече от 2 хил. дози, а седмичните данни не превишават 8 800.

На 21 март, паралелно с отпадането на сертификатите и насред спада на интереса към ваксинацията, здравното министерство обяви че започва информационна кампания за ползите от имунизацията от COVID-19. Тя е под мотото "+ мен" и цели да повиши информираността на гражданите по темата.

При започването на кампанията все още ваксинационното покритие в страната е под 30%, каквото остава и понастоящем - към 21 април хората със завършен ваксинационен курс са 29.70% от населението.

Месец след началото на кампанията пред "Дневник" от Министерството на здравеопазването коментираха, че все още е рано да се говори за резултати от нея, но подчертаха, че работят усилено: "Настоящият екип на министерството защитава позицията, че макар такава мащабна информационна кампания да беше необходима преди година и половина, за да бъде ефектът от нея осезаем [...], е наложително такава да бъде реализирана заради ниския ваксинационен обхват в страната и потенциалната опасност от нова епидемична вълна през идните месеци".

В писмени отговори до "Дневник" от ведомството отчитат като положителен факта, че продължават да получават въпроси от граждани за ваксинацията - най-често питания за ваксинация при конкретни здравословни състояния, след преболедуване, както и за пост COVID синдрома и други типове усложнения след прекарана инфекция.

Материалите в сайта се предоставят на регионалните здравни инспекции в страната с указание за разпространението им до общопрактикуващите лекари и лечебните заведения. Всяка седмица се провеждат дискусии за ползите от ваксините сред работещите в центровете за Спешна медицинска помощ. За работата с уязвимите групи се организират дискусии съвместно с Националната мрежа на здравните медиатори, отчитат от министерството.

На 27 април в Нов български университет ще се проведе дискусия със студенти за ваксинацията като превенция на пост COVID състояния. Лектор ще бъде д-р Рада Прокопова - началник отделение по кардиология в болница "Св. Анна". Инициативата е част от усилията на министерството за повишаване информираността на студентската общност.

На 19 април Българският Червен кръст (БЧК) също обяви програма на за разширяване на ваксинационния обхват. Тя е спечелила финансиране от над 3 млн. лв. от Американската агенция за международно развитие (USAID) и с нея БЧК се стреми да достигне с надеждна информация до повече от 500 хил. души. Ще бъдат осигурени 5 мобилни ваксинационни пункта.