Легла има, но за болниците остава неизгодно да лекуват пациенти с COVID-19
Почти година след официалния край на епидемията от COVID-19 в България легла за лечение на заболяването по официални данни има, но за болниците приемът на пациенти остава финансово неизгоден. Въпреки слабия натиск върху лечебните заведения отново се стига до случаи на върнати пациенти, а санкциите за подобни нарушения не са лесно доказуеми и могат да отпаднат в съда.
Това показа проверка на "Дневник", а поводът бе скорошен случай от София, в който пациент не е приет в няколко болници заради липса на места, а впоследствие е починал.
Настоящите нормативни изисквания задължават болниците да имат готовност за лечението на пациенти с коронавирус, но без да регламентира конкретен брой легла, както бе в условията на извънредна епидемична обстановка.
Сигнал за проблем
На 8 февруари в социалните мрежи фоторепортерът и граждански активист Тихомира Методиева съобщи, че търси кислороден апарат, който да използва в дома си, тъй като баща ѝ е със сатурация (ниво на кислород в кръвта - бел. авт.) от 50, при препоръчителна стойност между 95 и 100. В коментари под публикацията тя добавя, че линейката, която е повикала, е обикаляла с баща ѝ между различни болници, а спешните медици са се надявали в някоя от тях "да се смилят", но той не е бил приет. По-късно информира, че баща ѝ е починал.
В публикация от същия ден друг потребител, вероятно описващ същия случай (без да споменава имена, но обстоятелствата се припокриват) пише, че обиколените болници са Медицински институт на МВР, болница "Света Анна", както и университетска болница "Лозенец". По неофициална информация на "Дневник" от големите софийски болници единствено "Пирогов" не поддържа готовност за разкриване на легла за лечение на пациенти с COVID-19. "Дневник" поиска информация и коментар от болницата, но до публикуването на текста отговори не бяха получени.
По случая е започнала проверка, която още не е приключила, съобщиха от Министерството на здравеопазването за "Дневник". От ведомството посочват, че при постъпване на сигнал за отказ от хоспитализация на пациент Министерството на здравеопазването възлага на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" да извърши "пълна проверка на фактите и обстоятелствата, както и на причините, свързани с отказа", а при установени нарушения се издават съответните административни актове.
| Допълнено е, че от началото на годината не са постъпвали жалби на граждани по повод отказ за прием в лечебно заведение за болнична помощ, а информацията за случая с Румен Методиев е постъпила от медиите. |
Преди и след извънредната обстановка
В условията на извънредна епидемична обстановка, която важеше в България от май 2020 г. до април 2022 г., болниците бяха длъжни да поддържат определен брой легла за лечение на болни от COVID-19. За всяко лечебно заведение броят на леглата се определяше със заповед от директора на регионалната здравна инспекция.
За "Дневник" от здравното министерство съобщиха, че след отпадане на извънредната обстановка е дадено указание на всички регионални здравни инспекции да информират болниците, че трябва да поддържат готовност за прием и лечение на пациенти с основна или придружаваща диагноза коронавирусна инфекция. Обърнато е внимание, че в голямата си част пациентите с COVID-19 имат и други придружаващи заболявания, поради което се изисква мултидисциплинарен подход и са дадени два варианта за действие:
- Пациентите, които имат само COVID-19, се лекуват на три места: в инфекциозно отделение, в структурите за интензивно лечение или в отделенията в зависимост от клиничните прояви (по пневмология и фтизиатрия, кардиология, вътрешни болести, нервни болести, ендокринология, педиатрия, неонатология, детска пневмология и фтизиатрия и др.). В последните два случая те трябва да са в условия на изолация от останалите пациенти.
- Пациентите, при които COVID-19 е придружаващо заболяване, трябва да бъдат лекувани в структура по профила на основното заболяване, също в условия на изолация.
Според нормативните изисквания в болниците трябва да има създадени обособени места (изолатори със стаи с легла), в които да се лекуват пациенти в условията на изолация. При необходимост, консултация на приетите в лечебното заведение пациенти с коронавирус с лекар-специалист по инфекциозни болести може да бъде осъществена в рамките на лечението им, независимо къде са хоспитализирани.
Има ли свободни легла и знае ли Спешна помощ
Към 14 февруари, седмица след случая с върнатия и починал пациент, по данни на здравното ведомство в София има 8191 легла за болни от COVID-19, от които са заети 5370. Леглата за интензивни грижи са 652, като от тях заети са 444. Допълва се, че интензивни грижи за пациенти с остри състояния се осъществяват не само в отделение/ клиника по анестезиология и интензивно лечение, но и в други структури.
В активния период на епидемията беше създаден Национален логистичен център, който трябваше да координира институции и болници, за да не бъдат разкарвани пациенти. Функцията му по-късно пое районна координационна централа, която се намира в Центъра за спешна медицинска помощ и се разчиташе, че благодарение на специални радиостанции за връзка екипите на Спешна помощ реално време ще разбират къде има свободни места в болниците.
На 13 октомври 2022 г. служебният министър Асен Меджидиев обяви, че има работеща нова система на свързаност между болниците и Спешна помощ: "Когато една линейка поеме спешен случай, екипът ще вижда дали в най-близките болници има свободни легла за съответната патология. Въвеждането на системата е най-важно за пациентите, защото тя ще преустанови практиката болни хора да бъдат транспортирани от болници в болници в търсене на свободни легла".
"Дневник" попита здравното министерство има ли проблем със системата за свързаност между болниците и Спешна помощ, както и съществува ли възможност тя да е публично достъпна, за да могат гражданите, които с лични автомобили превозват пациенти до болниците, да се ориентират за свободни легла.
В получения отговор е посочено, че следва да се има предвид, че медицинската дейност е строго специфична и необходимостта от спешна хоспитализация се извършва от лекар чрез оценка на здравословното състояние и потребността от конкретни медицински грижи, като пациентът се насочва към най-близкото лечебно заведение, което има капацитет да окаже необходимата навременна и качествена медицинска помощ.
Пациентите са ни скъпи
Стойността на клиничната пътека за лечение на COVID-19 беше неколкократно повишаване по време на епидемията, но остава нерентабилна за болниците, обясняват лекари.
"В момента здравноосигурените болни от COVID-19 могат да бъдат лекувани по три клинични пътеки и две клинични процедури за интензивно лечение. Стойността на клиничните пътеки е между 1404 и 1512 лв. на пациент, а двете процедури са на стойност от 270 и 594 лв в зависимост от това дали има нужда от механична вентилация и интравенозно хранене", съобщиха за "Дневник" от Националната здравноосигурителна каса.
"Здравната пътека за COVID-19 e с минимален престой 5 дни. Не ми е известен случай в лечебните заведения, които аз познавам в Болничната асоциация да бъдат изписани пациенти на петия ден. Както и да ги смятаме, едни 300, 400 лв. на ден при всички случаи са недостатъчни", обяснява пред БНТ Андрей Марков, зам.-председател на Българска болнична асоциация.
| "В най-добрия случай може би стигаме 0 на 0, но са толкова малко тези случаи, че виждаме, че лечебните заведения като цяло се оплакват и наистина са притеснени от възможността да продължават да лекуват пациенти с COVID-19, поради факта, че задлъжняват и не могат да покриват разходите, които правят", допълва той. |
Друг проблем пред болниците е дефицитът на специалисти по здравни грижи, които работят в интензивните отделения, т.е. в реанимация, коментира пред "Евронюз България" Христо Стоянов, изпълнителен директор на болница Лозенец.
Има ли санкции при отказ за приемане
"Лечебното заведение няма право да отказва прием на пациент, а ако не разполага със съответния ресурс да го лекува, е длъжно да му окаже медицинска помощ и междувременно да организира приемането му на друго място, което вече отговаря на изискванията и има капацитета да лекува пациента", коментира за "Дневник" специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова.
В закона за здравето са предвидени наказания както за даден медик, така и за конкретна болница. Според чл. 222 от Закона за здравето лекар, лекар по дентална медицина, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5 хил. лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
Шаркова обясни, че в зависимост от конкретното нарушение, което се установи, глобата за болницата е от 500 до 8 хил. лв. Ако е отказана медицинска помощ, то минималната глоба за първо нарушение е 1000 лв. Ако пациентът е бил спешен и не му е оказана помощ или транспортиране на друго място, то тогава глобата може да достигне и 8 хил. лева.
Немалка част от глобите обаче отпадат в съда. "Проблемът идва оттам, че търсейки място много често не се документира посещението на даден пациент. Отказва му се още преди да е видян и при евентуална проверка е много трудно, освен ако не е се движел с линейка на Спешна помощ, която си отбелязва във фишовете, да се докаже, че този пациент изобщо е дошъл в болницата", коментира Шаркова.
През 2021 г. тогавашният министър на здравеопазването д-р Костадин Ангелов съобщи, че във ведомството се обсъждат промени в закона за налагане на санкции на лечебни заведения, които отказват да лекуват болни с COVID-19. Ангелов заяви, че се обсъжда наказанията да бъдат финансови, но е възможно и временно да се прекрати договорът на дадена болница със Здравната каса. Наказанията обаче не бяха променени.